РЕШЕНИЕ

 

Номер                                21.07.2011 година                              гр. Стара Загора

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 08.06.                                                                                               2011 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН САРАНЕДЕЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА БОНЧЕВА

АННА ТРИФОНОВА

 

СЕКРЕТАР: Х.З.

Като разгледа докладваното от съдията  ТРИФОНОВА

В.Търг.д. № 327 по описа за 2011г.

за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от М.П.Е. ***  против решение № 145/11.03.2011г. постановено по гр.д.№ 3140/2010г. по описа на КРС.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд признал за установено по отношение на М.П.Е., ЕГН ********** ***, че дължи на "Р.Б/" ЕАД, гр. София, район "Средец", ул. "Н.В. Гогол" № 18-20 ЕИК *** със съдебен адрес гр. К. пл. „Севтополис" №14 ет.1 офис 1 адв. М.С. сумите: - 4900.80лв, просрочена главница, - законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2010г, до окончателно изплащане на вземането, -839.16 лв. лихва за просрочие за периода от 03.08.2009г до 09.03.2010г и 114.80 лв. съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. дело № 690/2010 г. на PC К. въз основа на сключен между ЕТ "Р.С.С." със седалище и адрес на управление гр.К., ул. "Старозагорска" № 1 ет.2 ап.11, ЕИК ***, представляван от С.П.С., М.П.Е. ЕГН ********** *** и М.А.С. ЕГН ********** *** и "Р.Б. ЕАД договор за банков кредит № 3838/09.04.2008г. и е осъдил М.П.Е. да заплати на “Р.Б/” ЕАД – гр.София сумата от 559,80лв. разноски по първоинстанционното производство.

         Въззивницата е изложила подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, като моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че не е уведомена от другата страна за възникналата предсрочна изискуемост на кредита.

         Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, и моли въззивният съд да остави в сила обжалваното решение. Излага подробни съображения в писмен отговор. Претендира за направените пред настоящата инстанция радноски.

         Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия си състав, като въззивна инстанция, след като обсъди данните по делото намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

На основание чл. 269 ГПК, при служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната му част е и допустимо.

По съществото на спора въззивният съд приема следното:

 Предявен е установителен иск на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, като ищецът “Р.Б/” ЕАД – гр.София твърди, че на 09.04.2008год. между банката от една страна и ЕТ "Р.С.С." гр.К., представляван от С.П.С. - наричан клиент, М.П.Е. *** - наричана солидарен длъжник и М.А.С. от гр. К. - наричан солидарен длъжник от друга страна е сключен договор № 3838, с който банката одобрява кредитен лимит от 5 000лв. по международни кредитни карти MasterCard Business с краен срок на погасяване 31.03.2011год. Солидарен длъжник по този договор е ответницата М.П.Е. Поради това, че кредитополучателят ЕТ "Р.С.С." не е заплатил месечните вноски за месеците  юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 г., вкл. и януари 2010 г. са станали автоматично предсрочно изискуеми. Във връзка с това е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №  690/2010г. по описа на КРС. По заповедното производство е издадена заповед № 538/11.03.2010г. и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Ответникът М.П.Е. е подала възражение по чл. 414 ГПК и ищецът в законния срок е предявил иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК.

От данните по далото е видно, че страните не спорят относно изложените в исковата молба обстоятелства относно сключения договор за кредитен лимит по международни  кредитни карти MasterCard Business с кредитополучател ЕТ "Р.С.С." и солидарни длъжници М.П.Е. и М.А.С.. Съгласно чл. 30 от договора солидарният длъжник се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД за плащането на всички дължими към банката суми по договора, включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и разноски. Не спорят, че кредитополучателят ЕТ "Р.С.С."  е преустановил плащането на месечните вноски за месеците  юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 г., вкл. и януари 2010 г. и че с оглед на това кредиторът - “Р.Б/” ЕАД е подал заявление от 10.03.2010г., въз основа на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на последния е образувано изп. дело № 77/2010г. по описа на ЧСИ Димитър Димитров.

Спори се дали солидарният длъжник М.Е. е уведомена от кредитора за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост съгласно чл. 44 от договора.

Въззивният съд намира, че от събраните по първоинстанционното дело доказателства се установява, че ищецът – кредитор е обявил предсрочна изискуемост на дълга по договора, като е изпратил писмено уведомление за това до ответника - солидарен длъжник с изх. № 930-32/02.02.2010г. Видно от приетата като доказателство по делото служебна бележка изх. № 221/25.01.2011г., издадена от Районна пощенска станция - гр. К. се установява, че М.П.Е. е получила препоръчаната кореспондентска пратка изпратена от “Р.Б/” ЕАД на 04.02.2010г. Независимо от това, дори и ответникът – солидарен длъжник да не е получил посочената по – горе кореспондентска пратка, в случая е налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита без банката да има задължение да уведомява за това страните по договора. Визираните в чл.35 от договора задължения на банката, включително и това да уведоми клиента за своето решение за предсрочно прекратяване на договора касаят хипотезата, в която банката е ползвала правото си да преразгледа финансовото и икономическо състояние на клиента и да вземе решение да прекрати действието на договора, ако състоянието на клиента не отговаря на необходимите изисквания. Предсрочната изискуемост на задължението за погасяване на кредитния лимит е уредено в чл. 43, 44, 45. 46 от договора. Писмено уведомяване на клиента за решението на банката да направи кредита предсрочно изискуем е предвидено само при настъпване на условията по чл.43 от договора. В хипотезата на чл.44, какъвто е настоящия случай, усвоеният и непогасен кредитен лимит заедно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателни лихви става автоматично предсрочно изискуем без банката да има задължение да уведомява за това страните по договора. Клаузите на подписания от страните договор не противоречат на Общите условия за издаване и ползване на международни кредитни карти MasterCard Business. Общите условия не съдържат клаузи задължаващи банката да уведомява клиента или солидарните длъжници при автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Освен договорът, който е подписан от всички лица посочени като страни по него, банката е съставила отделно споразумение № 3838-3903/09.04.2008г. само с клиента, което е идентично по съдържание с договора в частта отнасяща се до правата и задълженията на двете страни - банката и картодържателя и предмета на договора.

Освен това за вземането на ищеца е станало известно на ответника и с образуването, въз основа на издадения изпълнителен лист, изпълнително производство пред ЧСИ Д. Димитров. В производството по предявения на основание чл. 422 ГПК установителен иск е от значение да се установи дали съществува задължението по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По този въпрос ответникът – солидарен длъжник не излага съображения и доказателства, от които да е видно, че съответните суми са изцяло или частично изплатени на ищеца – кредитор.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Към мотивите на това решение въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК.

На основание чл. 78 ГПК въззивницата  следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 485 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от горните мотиви,Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/11.03.2011г. постановено по гр.д.№ 3140/2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд .

 

ОСЪЖДА  М.П.Е. ЕГН ********** ***  да заплати на “Р.Б/” ЕАД – гр.София, район "Средец", ул. "Н.В. Гогол" № 18-20, ЕИК *** сумата 485 лева (четиристотин осемдесет и пет лева) разноски във въззивното производство, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.