Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             /   22 юли        2011 година                  град С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                                           Търговско отделение

На 22.06.                                                                                Година 2011

в  открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АННА ТРИФОНОВА

 

                    ЧЛЕНОВЕ:        РУМЯНА БОНЧЕВА

                                      РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                

Секретар: Х.З.

като разгледа докладваното от  съдия  ТАНЕВА

В.Търг.дело № 329 по описа за 2011 година,

за да се произнесе съобрази следното:  

 

Oбжалвано е решение № 304/11.06.2010 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ,,Н.*’’ ООД, гр. С.З. против ,,П.С.’’ ООД, гр. К. иск съдът да признае за установено, че ,,П.С.’’ ООД гр. К. дължи на ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. сумата  3950.00 лв. по фактура 485/26.09.2009г., представляваща разлика между договореното възнаграждение от 17 500 лв. по договор за изработка от 08.07.2009 г. и изплатената сума от 13 550 лв., ведно със законната лихва от 23.10.2009 год. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ,,Н.*’’ ООД гр. С.З., като се правят оплаквания за неправилност на решението, като сочи, че същото е постановено в противоречие на материалния закон и са допуснати съществени процесуално нарушения. Сочи, че районният съд се е произнесъл по непредявено възражение и не е обсъдил всички доказателства по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи предявения иск. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор от ,,П.С.’’ ООД гр. К., с който се оспорват направените във въззивната жалба оплаквания и се иска решението да бъде потвърдено. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Постъпила е и въззивна жалба против решение № 135/08.03.2011 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е поправена допусната в решение № 304/11.06.2010 год. по същото дело очевидна фактическа грешка.

Въззивникът ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. изтъква доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението. Счита, че не е в правомощията на. въззивния съд да инициира производството по чл. 247 от ГПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Постъпил е отговор от ,,П.С.’’ ООД гр. К., с който се оспорват направените във втората въззивната жалба оплаквания и се иска решението да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ,,П.С.’’ ООД гр. К., че дължи на  
,,Н.*’’ ООД гр. С.З. сумата 3950 лв. с ДДС, представляваща разликата между изплатеното възнаграждение от 13 550 лв. по договор за изработка от 08.07.2009 г. и уговорения размер възнаграждение от 17 500 лв. посочени във фактура 485/26.09.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2009 г. до изплащането й.

 От представения договор за изработка на преградни стени сключен на 08.07.2009 г. се установява, че ,,П.С.’’ ООД гр. К. е възложил на ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. и последният е приел да изработи и монтира преградни стени с дължина 50 линейни метра (70 кв.м.) по дадена оферта за разположение и монтаж. ,,П.С.’’ ООД гр. К. се задължил да заплати на ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. за изработеното сумата 17 500 лв. Клаузата в подписания договор, съдържаща уговорката за поведението на страните при откриване на недостатъци при приемане на изработеното е недовършена. Страните са уговори авансово плащане от 8750 лв. при подписване на договора и срок за изпълнение – 10 работни дни, която е изплатена при подписването на договора.  

От копие на фактура № 485/26.09.2009 г., подписана от представител на ,,П.С.’’ ООД гр. К. се установява, че на същата дата е приел стоката – “крайно плащане по договор от 8.07.2009 г.” за сумата 3 950 лв.,  която ще заплати  на 26.09.2009 г. по банков път.

От нотариална покана от 06.10.2009 г. се установява, че ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. отправил до ,,П.С.’’ ООД гр. К. покана да му бъде заплатена сумата 3 950 лв.

От писмо от ,,П.С.’’ ООД гр. К. се установява, че същия  уведомява ,,Н.*’’ ООД гр. С.З., че извършената работа е “с много ниско качество и не отговаря на изискванията на нашата поръчка и условията на договора”, че “извършената работа не е приета от представител на фирмата” и че отправената покана е да се отстранят “допуснатите дефекти, ако въобще е възможно”.

От заключението на назначената по делото техническата експертиза се установява, че изработеното от ищеца по своя характер представлява паравани, а не преградни стени. Конструкцията е без неподвижна връзка и при бутане се огъва. Конструкцията е преместваема. Плоскостите от плексиглас влизат в алуминиеви профили, не са уплътнени, при допир се клатят в профила. В изработения вид ограждащите елементи не са опасни за, но се създава дискомфорт от това, че са преместваеми и се клатят. Стойността на изработеното от ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. по средни пазарни цени възлиза на 13 294 лв. с ДДС и 10% печалба, а стойността на договореното – на 12 266 лв. с ДДС и 10 % печалба за изработващия. За да се избегне клатенето на конструкцията е необходимо същата да се закрепи неподвижно към носещата конструкция на сградата (таван, стена, под). За да се избегне разместването на плоскостите спрямо алуминиевите профили е необходимо поставяне на уплътнения.

Страните са сключили  договор за изработка, при който съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. ,,Н.*’’ ООД гр. С.З.  разположил изработените от него с негови материали преградни конструкции по предварително уговорената с ответника схема, след което по искане на
,,П.С.’’ ООД гр. К. направил множество промени в схемата на разположението им.

Съгласно раздел ІІІ т. 1 от договора възложителят има право във всеки момент от изпълнението на договора да осъществи контрол на изпълнението относно качеството, стадии  на изпълнение и др. От показанията на свидетеля Христов се установява, че изпълнителят е предоставил на възложителя една седмица, в която да изпробва изделието и да му бъде посочено извършеното устройва ли ръководството на фирмата, какви корекции искат да бъдат направени. Възложителят поискал да бъдат направени корекции във височината на параваните – да бъдат направени в размерите, в които били предварително уговорени и да се поставят декоративните капачки (тапички) върху вертикалните елементи от конструкцията, като изпълнителят извършил корекцията. Нито в процеса на изработването, нито при монтажа, дори и в един по – късен момент /предоставената една седмица/, възложителят не е направил възражение за некачествено изпълнение. Шумът, произлизащ от движението на плексигласовите плоскости поради липсата на уплътнения, не може да се приеме, че е скрит недостатък, който да не може да се установи при обикновен преглед.

Още повече, че по делото не са представени проект на изделието, оферта, задание или друг писмен документ, конкретизиращ поръчката. Липсват данни за изготвени спецификации, план-сметки и други подобни писмени документи, от които да може да се установи вида и обема на уговореното или вида, обема и стойността на дейностите формирали крайната цена в договора. Поради това не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 265 от ЗЗД, нито да се установи дали изпълнителят се е отклонил от поръчката.

Фактура № 485/26.09.2009 г. е  осчетоводена по надлежния ред в счетоводствата на двете дружества още през 2009 г., описана е в дневниците за покупки и  продажби, декларирана е в справката-декларация по ЗДДС, ползван е данъчен кредит за вписания във фактурата ДДС.

         Осчетоводяването на процесната фактура № 485/26.09.2009 г. по съществото си представлява извънсъдебно признание, че работата е приета, т.е че въззиваемия е приел за извършени задълженията на въззивника по процесния договор от 08.07.2009 г.   /решение № 427/03.07.2007 г. на ВКС по т.д. № 190/2007 г. на ТК, I о/. Одобряването на работата на поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същия да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в чл. 265 и сл. ЗЗД, включително и чрез волеизявление за разваляне на договора /решение № 240/14.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 1026/2006 г. г, ТК/.

         От представената пред настоящата инстанция декларация от Е.В.Р. от 18.12.2009 год. се установява, че към 18.12.2009 год. задълженията на ,,П.С.’’ ООД гр. К. към ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. са в размер на 3 950 лева.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решение
№ 304/11.06.2010 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд на Старозагорския районен съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде уважен.

Въззиваемият ,,П.С.’’ ООД гр. К. следва да заплати на ,,Н.*’’ ООД гр. С.З. разноски в размер на 600 лв., представляващи направените пред първоинстанционния съд разноски и сума в размер на 79 лв., представляваща направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Втората въззивната жалба против решение № 135/08.03.2011 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд е подадена в срока по чл. 252, ал.1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно и правно необосновано е възражението на въззивника за липсата на правомощия от страна на въззивния съд да инициира производство по чл. 247 от ГПК.

Въззивният съдът служебно следи за допуснатите от първоинстанционния съд очевидни фактически грешки, но няма правомощия сам да ги отстрани. Поради това е длъжен да върне делото на съда постановил решението за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решение
№ 135/08.03.2011 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

 

Р Е III И:

 

ОТМЕНЯ решение № 304/11.06.2010 год. по гр.д. № 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,П.С.’’ ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., че дължи на  ,,Н.*’’ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.З., сумата  3950.00 лв. /три хиляди деветстотин и петдесет лева/ по фактура 485/26.09.2009 г., представляваща разлика между договореното възнаграждение от 17 500 лв. по договор за изработка от 08.07.2009 г. и изплатената сума от 13 550 лв., ведно със законната лихва от 23.10.2009 година до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА ,,П.С.’’ ООД със седалище и адрес на управление гр. К., да заплати на  ,,Н.*’’ ООД със седалище и сдрес на управление гр. С.З., сумата от 679 лева /шестстотин седемдесет и девет лева/, представляваща разноски пред двете инстанции.

        

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/08.03.2011 год. по гр.д.
№ 2845/2009 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.