Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           /      22      юли            2011 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22 юни                                                                                        2011 година

В открито заседание в следния състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                           РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Х.З.

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 345 по описа за 2011г.

за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по въззивна жалба на “В. **” ЕООД гр.К. против решение № 328/23.03.2011г., постановено по гр.д. № 6098/2010г. по описа на Районен съд – гр.Ст.Загора.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от “В. **” ЕООД гр.К., ЕИК *** против П.К.П. иск за заплащане на сумата 6000 лева, представляваща обезщетение по чл.42, ал.1 от ЗЗД - за вреди, причинени от действие на ответника като представител без представителна власт по договор за продажба на пилета от 23.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.10.2010 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът “В. **” ЕООД гр.К. във въззивната жалба сочи, че  решението е недопустимо, постановено по непредявен  иск, като моли същото да бъде обезсилено и да бъде върнато на  първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав. Прави алтернативно искане, като твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния  закон и съществени  нарушения на процеусалните правила, като моли  да бъде отменено и  въззивният съд  да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира за направените пред двете инстанции разноски.

         В срока за отговор въззиваемият П.К.П.  не е депозирал такъв пред настоящата инстанция.

Окръжен съд - гр. Стара Загора в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При разглеждане на спора по същество, въззивният съд намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

С обжалваното решение РС е отхвърлил като неоснователен предявения от въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ иск против П.К.П. за заплащане на сумата 6000 лева, представляваща обезщетение по чл.42, ал.1 от ЗЗД.

За да постанови този правен резултат, РС е приел, че в случая е налице валидно сключен  договор от 23.07.2009 г. между ищеца “В. **” ЕООД гр.К. и “П. Д.” ЕООД - дружеството, чийто пълномощник е бил ответникът П.К.П.. Приел е, че  отношенията във връзка с получаването на сумата 6000 лв. – авансово изплатена  продажна цена, следва да се уреждат по правилата на договора за покупко-продажба, какъвто в случая бил налице.

Окръжен съд споделя изложените от РС фактически обстоятелства и правни изводи.

В производството  пред РС е представено генерално пълномощно, издадено от Димитър П.П., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на “П. Д.” ЕООД, с което същият е упълномощил ответникът по делото да представлява дружеството  пред всички юридически и физически лица на територията на страната, да използува името и печата на дружеството /т.1 от пълномощното/, да извършва от името и за сметка на дружеството търговска дейност, както и да осъществява целия предмет на дейност, вписан в решението за регистрация на дружеството /т.2/. В пълномощното в 13 пункта подробно са описани всички правомощия, които управителят и едноличен собственик на капитала на “П. Ди” ЕООД е предоставил на ответника по делото. Пълномощното е с дата 13.12.2004г. и няма данни да е оттеглено. При тези данни, безспорно се установява по делото, че към 23.07.2009г.- датата, на която е бил сключен устният договор за доставка на пилета с ответника, действащ като пълномощник  на “П. Ди” ЕООД и е бил  издаден разходен касов ордер № 8/23.07.2009 г., от ищцовото дружество за извършено авансово плащане в размер на 6000 лв. по сключения договор, ответникът е бил пълномощник на дружеството –продавач по сделката “П. Д” ЕООД. В този смисъл правилно в решението си РС е приел, че правните последици от сключването на договора за продажба следва да настъпят не за ответника, а в правната сфера на представляваното от него дружество, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗЗД.

Окръжен съд, с оглед на събраните в производството пред РС доказателства, намира, че изяснената и установена в първоинстанционното решение фактическа обстановка е съобразена с данните по делото, поради което изцяло я възприема и в тази част препраща към мотивите на РС, съгласно разп. на чл.272 ГПК.

Предвид установените по делото факти, Окръжен съд счита, че в случая е  налице валидно сключен договор между ищеца и “П. Д.” ЕООД, поради което отношенията във връзка с получаването на сумата 6000 лв. – авансово изплатена  продажна цена, следва да се уреждат по правилата за това продажбено правоотношение. Относно обстоятелството дали представителят П.К.П.  е отчел в счетоводството на “П. Д.” ЕООД получената сума от 6 000лв, този въпрос е относим към съдържанието на  мандатното правоотношение между  ответника и посоченото дружество “П. Д.” ЕООД и е без значение за ищеца като страна по продажбеното правоотношение, по което е изплатена горепосочената сума. Въззивникът може да претендира връщане на сумата единствено от продавача по сделката- “П. Д.” ЕООД.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, постановено по непредявен иск, съдът намира същото за неоснователно. Посоченото от ищеца правно основание не е задължително за съда, като правна квалификация на предявения иск може въобще да не е направена в исковата молба. Решаващият съд е длъжен, с оглед на изложените факти и обстоятелства, да определи правната квалификация на спора. Окръжен съд, в настоящия състав счита, че първоинстанционният съд правилно, с оглед данните по делото е счел, че искът е с правно основание чл.42, ал.1 от ЗЗД. Това основание е посочено и в доклада по делото, като пълномощникът на ищеца не е направил възражения в тази връзка. Изложените от ищеца фактически обстоятелства определят иска като предявен на посоченото по-горе основание. Безспорно, ищецът се позовава на възникналите договорни отношения, като неправилно счита, че същите са породили действие  в правната сфера на ответника. Ищецът, в случая, след като е станал кредитор с неприето вземане в производството по несъстоятелността на “П. Д.” ЕООД – видно от данните по делото вземането е предявено пред синдика на 13.09.2010г., но не е било прието /видно от списък на неприетитеи вземания от 30.09.2010г. на синдика-стр.19 от първоинстанционното дело/ е решил да претендира сумата от ответника, в качеството му на физическо лице – исковата молба срещу него е предявено на 19.10.2010г. Според съда, в случая  е следвало да се оспори неприетото вземане на кредитора /ищец по делото / по реда на чл.690 ТЗ в производството по несъстоятелност на “П. Д” ЕООД и евентуално да се предяви иск по чл.694 ТКЗ за установяване съществуването на неприетото вземане.

С оглед на всички изложени съображения, съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Водим от изложеното, Окръжен съд – гр. Стара Загора в настоящият си състав

Р       Е      Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 328/23.03.2011г., постановено по гр.д. № 6098/2010г. по описа на Районен съд – гр.Ст.Загора.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.