Р Е Ш Е Н И Е

 

        / 22 юли                         2011 Година                               гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29 юни                                                                            2011 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА БОНЧЕВА                                                                                       

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.К.

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

Търг.д. № 374 по описа за 2011 год.,

за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 191/04.04.2011 год. постановено по гр. д.
№ 3522/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено
по отношение на ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г., че дължи на „ Е. – М.” ООД, гр. С. сумата от  3 387,85 лева главница, ведно със законната лихва от 25.10.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата от 190,77 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 84,47 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 517,36 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 529,73 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., като и направените по делото разноски в размер на 404 лева. Със същото ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 695 лева, представляваща направените съдебни разноски.

Въззивникът ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г.  счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че не е доказана изискуемостта на вземанията по процесните фактури, тъй като не е доказано предаване на стоките. Изтъква доводи, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, а именно с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителните вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените пред на стоящата инстанция разноски.   

Въззиваемият „ Е. – М.” ООД, гр. С. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира за направените пред настоящата инстанция разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание  чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от  3 387,85 лева главница, ведно със законната лихва от 25.10.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата от 190,77 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 84,47 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 517,36 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., сумата от 529,73 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.10.2007 год. до 13.10.2010 год., както и разноски в размер на 404 лева, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2214/26.10.2010 год. по ч.гр.д. № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

От приложените по делото фактури № 3206/08.11.2006 год.,
№ 3299/12.12.2006 год., № 750/20.09.2007 год., № 857/25.10.2007 год. се установява, че ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г. е закупил от „ Е. – М.” ООД, гр. С. стоките описани във фактурите на обща стойност 3 387,85 лева.

От приложеното по делото писмо за потвърждение с изх. № 88/04.01.2010 г. е видно, че ,,ЕРГОН - МИЛАНОВА” ООД, гр. София във връзка с изискванията на чл. 22 от Закона за счетоводството е поискал потвърждение от  ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г.за задълженията му.  

В отговор на писмото за потвърждение ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г.с писмо, изх. № 1/28.01.2010 г. е потвърдил, че задължението му към „ Е. – М.” ООД, гр. С.е в размер на 701.29 лв. за 2006 г. и в размер на 2 686.56 лв. за 2007 г., като задължението произтича от фактури № 3206/08.11.2006 год. на стойност 486.05 лв.,
№ 3299/12.12.2006 год. на стойност 215.24 лв., № 750/20.09.2007 год. на стойност 1 318.90 лв. и № 857/25.10.2007 год. на стойност 1 367.66 лв.

По делото не са представени доказателства за уговорка между страните за отложено плащане, поради което вземанията по фактурите стават изискуеми на датата на издаването на всяка от тях.

В исковата молба ищецът твърди, че процесните фактури са осчетоводени съгласно Закона за счетоводството. Същите са включени в изготвените пред НАП ежемесечни справки – декларации и дневник на продажбите по ЗДДС.

В отговора на исковата молба ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г.потвърждава, че фактурите са издадени от „ Е. – М.” ООД, гр. С. и са надлежно осчетоводени в счетоводството на длъжника.

С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.

Следователно ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г. дължи заплащане на сумите, представляващи главници по процесните фактури.

По възражението на въззиника за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забавено плащане, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Налице е задължителната практика на ВКС - Р
№ 24/17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г. на I т. о. по реда на чл. 290 ГПК.

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Разпоредбите на  чл. 86, ал. 1 и чл. 84 от ЗЗД определят началния момент на изискуемост на главното вземане за главница и за мораторна лихва. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. В случая срокът на плащане на главницата е уговорен от страните в процесните фактури, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Или от датата на издаване на процесните фактури, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Това е моментът от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е признато за установено дължимостта на разноските в размер на 404 лева, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2214/26.10.2010 год. по ч.гр.д. № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.  

Предмет на иска за съществуване на вземането  по чл. 422 ГПК са само присъдените със заповедта суми за главница и лихви, тъй като с възражението по чл. 414 ГПК длъжника е оспорил именно това вземане. Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск /Ж. Сталев, БГПП, VII изд., § 77, стр. 377/. Предвид това, съдът намира, че районният съд не е следвало да се произнася по въпроса за дължимостта на присъдените по  ч.гр.дело № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд разноски, по който въпрос следва да се произнесе съдът по заповедното производство при издаването на изпълнителния лист.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е признато за установено дължимостта на разноските в размер на 404 лева, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2214/26.10.2010 год. по ч.гр.д. № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд следва да бъде обезсилено, като в останалата му част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.   

На въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 600 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 191/04.04.2011 год. постановено по гр. д.
№ 3522/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на  
ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Г.***, че съществува вземането на „ Е. – М.” ООД, гр. С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, за сумата от 404 лева /четиристотин и четири лева/, представляваща разноски по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2214/26.10.2010 год. по ч.гр.д. № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ Е. – М.” ООД, гр. С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***против ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Г.***иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. гр. Г.***, че съществува вземането на „ Е. – М.” ООД, гр. С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, за сумата от 404 лева /четиристотин и четири лева/, представляваща разноски по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2214/26.10.2010 год. по ч.гр.д. № 2959/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/04.04.2011 год. постановено по гр. д.
№ 3522/2010 год. по описа на Казанлъшкия районен съд
в останалата му част.

 

ОСЪЖДА ЕТ “ С.- И. М.”, гр. Г., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. гр. Г.*** да заплати на „ Е. – М.” ООД, гр. С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

 2.