Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             /18.07.                2011 година                         Град Стара Загора

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  06 юли                                                                         2011  година

В публичното заседание в следния състав: 

                                          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА БОНЧЕВА            

                                                                                РУМЯНА ТАНЕВА

 

Секретар:  Х.З.

като разгледа докладваното от съдията  БОНЧЕВА

в.т.д. № 409 по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. С. Т. лично за себе си и  действащ като пълномощник на дъщеря си  С. Н. Т.-Г. против решение №409/13.04.2011г., постановено по гр. д. № 5852/2010г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е  обявен за недействителен спрямо „С. Г. *" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. З.***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И. С. П. на договор, сключен с нотариален акт № *, т. II, per. № **, дело № *** г. на Нотариус Д. Н., per. № 181 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на PC - Стара Загора, с който Н.С.Т., ЕГН ********** *** е дарил на децата си Х.Н.Т., ЕГН ********** *** и С. Н. Т. – Г., ЕГН **********, собствената си 1/2 /една втора/ идеална част, при равни квоти за двамата дарявани, т.е по 1/4 ид.ч. за всеки, от следния съсобствен помежду им по наследство недвижим имот, а именно : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 7, разположен на III етаж, вх. 0 от жилищния блок, находящ се в гр. С. З.***, който апартамент се състои от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 59,23 кв.м, с граници на апартамента по документ за собственост : от североизток - стълбище и ап. № 8, от северозапад - улица, от югоизток - ап. № 8 и двор, от югозапад - двор, който самостоятелен обект е с ИДЕНТИФИКАТОР № 68850.502.40.9.7, с предназначение : жилище, апартамент, при граници и съседи на самостоятелния обект по схема на СГКК : на същия етаж: обект № 68850.502.40.9.8, под обекта : обект № 68850.502.40.9.4 и над обекта: обект № 68850.502.40.9.10, ЗАЕДНО с прилежащото му избено помещение № 9, с полезна площ 4,00 кв.м., с граници по документ за собственост : от североизток : избено помещение № 11 и избено помещение № 10, от северозапад - коридор, от югоизток - двор и от югозапад -избено помещение № 8, както и ЗАЕДНО с 1,007 % идеални части от общите части на сграда № 9, както и ЗАЕДНО с 1,007 идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.502.40 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като  ответниците /въззивници в настоящото производство/ са осъдени да заплатят на въззиваемото дружество сумата от 1485,82 лева - разноски по делото.

               Въззивниците Н. С. Т. и С. Н. Т. –Г. считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения относно правните изводи, направени от районния съд, които считат за неправилни, противоречиви и несъобразени със закона. Считат, че обжалваното решение е постановено  при съществено  нарушение на съдопроизводствените правила. Правят искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на  друго от въззивния съд, с което последният да отхвърли предявения иск.

                В срока за отговор е постъпил писмен отговор от “С. г. *” ЕООД – С.З., с който  се  излагат подробни доводи и съображения във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания. Взема се подробно становище и във връзка с направените  оплаквания по  процедурата по връчване на книжата на въззивника, както и по  предявяването на инцидентен установителен иск, като се счита, че  същото е преклудирано. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира за разноските по делото пред въззивната инстанция.                                                                                                                                                                                                                                                   

      В съдебно заседание на 06.07.2011г. Окръжен съд е конституирал като въззивник в производството и другия ответник по делото на осн.чл.265 от ГПК във връзка с депозирана от същия молба от 06.07.2011г.                                                      

     Окръжен съд - Стара Загора, в настоящия си състав, като въззивна инстанция, след като обсъди доводите на страните по делото и всички данни по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

               Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

               За да постанови обжалваното решение, Старозагорският районен съд е приел, че с договор за заем от 12.12.2008 г. ищцовото дружество е предоставило в заем на ответника Н.Т. в заем сумата от 1250,00 лв. С договор за заем от 12.02.2009 г. ищцовото дружество е предоставило в заем на ответника Н.Т. сумата от 5600 евро, като за обезпечаването на вземането по този заем, ответникът Н.Т., чрез пълномощника си С. Р. Ж., е учредил в полза на заемодателя “С. г. *” ЕООД – С.З. ипотека върху собствената си 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.516.157.1.17, представляващ апартамент № 1 с площ 73,80 кв.м., находящ се в гр. С. З.***, заедно с избено помещение с площ 6,20 кв.м. и таванско помещение с площ 4,60 кв.м., заедно с 3,3679 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Договорът за ипотека върху собствената на ответника Н.Т. 1/6 ид.ч. от посочения имот е сключен с нотариален акт № 86, том I, per. № 1166, дело № 49/2009 г. на Нотариус М. И.     

                В хода на първоинстанционното производство РС е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и е изложил обстоятелствата, свързани с нея задълбочено и мотивирано. Тъй като въззивната инстанция счита, че фактите по делото са правилно установени, то не излага подробно същите, а на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС в тази част.  

                По отношение на направеното оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, свързано с невръчването на препис от исковата молба с доказателствата на ответника Н. С. Т. и невъзможността същият да подаде отговор на исковата молба с доказателства към нея, Окръжен съд намира оплакването за неоснователно. В тази връзка, във въззивната жалба е  направено искане за  допускане като свидетел по делото на лицето М. З. Т., която  да установи  обстоятелствата  по получаването на съдебните книжа на въззивника Н. С. Т.. Окръжен съд с определение от съдебно заседание е приел, че такова искане е неоснователно. Видно от съобщението, изпратено до  въззивника, с което на  същия е връчен препис от исковата молба, с приложенията, въззивникът  е получил  такова съобщение  лично на 15.11.2010 г. (стр. 51 от първоинстанционното  дело), като в последното са отразени процесуалните възможности на ответника по делото, съгласно разп. на чл.131 ГПК и последиците от неподаването на отговор –чл.133 ГПК. Същият въззивник е присъствувал лично в проведените от РС съдебни заседания на 21.02.2011г. и 14.03.2011г. и не е направил възражения в горепосочения смисъл. Безспорно, при невръчване на книжата /каквото в случая не е налице/, съгласно чл.131 ГПК, въззивникът е имал процесуалната възможност да поиска от РС да продължи срока за отговор, съгласно чл.63 ГПК при определени от Закона условия или да му възстанови срока при наличие на основанията на чл.64 ГПК. Такива искания не са направени от този въззивник. Едва с въззивната жалба се правят оплаквания по съществото си за нарушаване правото на участие на страната в процеса, но с оглед на гореизложените съображения, Окръжен съд  ги намира за неоснователни и счита, че следва да ги остави без уважение. Възможността на въззивника Н. С. Т.  да прави доказателствени искания и да представя  доказателства, в какъвто смисъл са направените пред настоящата инстанция искания, които въззивникът е могъл да направи пред РС, е изцяло преклудирана, съгласно разп. на чл.266 ал.1 ГПК.  С оглед на изложените по-горе мотиви са преклудирани възможностите и на останалите двама въззивници  С. Н. Т.-Г.  и Х.Н.Т. да сочат нови доказателства и да  правят доказателствени искания, каквито е следвало да направят пред РС.                                                                                              

               Във въззивната жалба  въззивниците посочват, че предвид  представените  два договора за заем, обезпечени с договорна ипотека,  било доказано наличието  само на първата необходима предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно наличието на задължение, като останалите две предпоставки липсвали, което обуславяло  неоснователността на  претенцията.  Твърдят, че от приложените нотариални актове  за договорна ипотека се установявало, че се касаело за задължения, при които страните са договорили обезпечение за кредитора, като е учредена ипотека за първото вземане върху ½ ид.ч. от гараж, а за втората 1/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент.  Посочват, че  от представените от ответника Х.Т. доказателства /нотариален акт и разписка  от 27.12.2010 г./ се установявало, че след подаване на  отговора от страна на ответниците  са настъпили факти, установяващи издължаване на сумите в размер на 5 300 лв. и от 3 000 лв. към ищцовото дружество. Твърди се във въззивната жалба, че с оглед данните по делото,  интересите на ищцовото дружество били защитени и сделката не целяла да увреди кредитора, тъй като обезпеченото вземане било с около осем пъти  по-ниска цена от стойността на имота и с атакуваната сделка  не се целяло и не можело  да се стигне до  увреждане на  интересите на ищеца.

               Окръжен съд в настоящият си състав, споделя изложените от районен съд фактически обстоятелства и направените от съда правни изводи, поради което и окръжен съд, както вече беше посочено препраща към изложените от районен съд мотиви, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

                Видно от представените по делото доказателства и свидетелските показания, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на  правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора - ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това. С иска по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително и процесната правна сделка. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без то да е установено с влязло в сила съдебно решение. За уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер при извършване на действията, с които е увреден кредитора.

              В случая, безспорно е налице увреждане интересите на кредитора, тъй като с атакуваната сделка, оформена с нотариален акт № 130, т. II, per. №3620, дело № 263/15.04.2009 г. на Нотариус Д. Н., ответникът Н.С.Т. е отчуждил имуществени права и по този начин е намалил актива на имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Като е отчуждил безвъзмездно 1/2 и.ч. от собствения си недвижим имот в полза на низходящите си с атакуваната сделка, ответникът Н.Т., в качеството си на длъжник на ищцовото дружество е намалил имуществото си, което служи за общо обезпечение на кредитора, съгласно цитираната разпоредба, поради което следва да се приеме, че с атакуваната правна сделка - договор за дарение ответникът Н.Т. е увредил интересите на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор. Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент - 15.04.2009 г. ищецът вече е имал качеството на кредитор на ответника Н.Т.. Атакуваната сделка е безвъзмездна /договор за дарение/, съобразно което е достатъчно само длъжникът /т.е ответникът Н.Т. да е знаел за увреждането - чл.135, ал.1, изр.1 от ЗЗД, което знание в случая е налице, тъй като атакуваната сделка е сключена след възникване на дълга на ответника Н.Т. към ищцовото дружество. Без значение е субективното отношение на лицата, които са получили престацията от длъжника, защото са получили имуществото на длъжника безвъзмездно. Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е нужно намерение за увреждане и у приобретателите, поради което ирелевантно в случая е обстоятелството дали ответниците Х.Т. и С. Т. –Г. са знаели, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора – ищцовото дружество.

               В първоинстанционното производство са разпитани  свидетелите Х. Г. К. и М. З. Т. /съпруга на ответника Х.Т./, които посочват, че на ответниците Х.Т. и С. Т. – Г. не бил известен факта, че баща им Н.Т. имал задължения към когото и да било, в т.ч. и към ищцовото дружество. Свидетелят К. сочи, че ответниците Х.Т. и С. Т. – Г. не са поддържали връзка с баща си, както и че едва във връзка с получаване на съдебните книжа по настоящото дело през м. ноември, 2010 г. ответникът Х.Т. научил за задълженията на баща си и бил много изненадан. Свидетелката М. Т. също сочи, че тя, заедно със съпруга си са разбрали за задълженията на ответника Н.Т. едва когато са получили документите от съда. Свидетелката сочи, че причината поради която била дарена частта на бащата Н.Т. на другите двама ответници и негови низходящи, било изпълнението на един морален дълг, предвид това че жилището било изплатено изцяло със средства предоставени от бащата на майка им и дядо на ответниците Х. и С. Т.. Разпитания по искане на ищцовата страна свидетел С. Р. Ж., участвал в изповядването на ипотеката от 23.02.2009 г. сочи, че е бил потърсен няколко дни след деня на ипотеката от отв. Н.Т., който му казал, че синът му Х. е научил за направената ипотека и иска да научи подробности по случая. След това свидетелят се срещнал с Х. и Н. Т. и дал обяснения на Х.Т. за предоставената в заем парична сума от “С. г. *” ЕООД на Н.Т. и за учредената в тази връзка ипотека върху имот на Н.Т. /1/6 ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. С. З. *** за обезпечаване на вземането на кредитора. 

              

                Показанията на свидетелите К. и Т. не са в състояние да оборят законовата презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането на кредитора с атакуваната сделка. Оборването на една законова презумпция може да стане единствено с пълно и пряко доказване, а от свидетелските показания не се установява, че ответниците Х.Т. и С. Т. след възникването на задължението на баща им към ищеца до датата на предявяване на иска,  не са знаели за задълженията на ищеца. На следващо място, показанията на свидетелите Касъров и Темелкова се опровергават от показанията на свидетеля С. Ж., от които се установява, че ответникът Х.Т. е знаел за задълженията на баща си към ищцовото дружество, като свидетелят излага своите преки и непосредствени впечатления от срещата си с ответника Х.Т., осъществила се непосредствено след учредяване на ипотеката на 23.02.2009 г. Независимо от изложеното, обаче, тъй като дарението е безвъзмездна сделка, за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е нужно намерение за увреждане и у приобретателите, поради което ирелевантно в случая е обстоятелството дали ответниците Х.Т. и С. Т. –Г. са знаели, че атакуваната сделка уврежда интересите на кредитора– ищцовото дружество.

               С оглед на всички изложени съображения, съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, като законосъобразно и правилно –  да бъде потвърдено,

               Въззиваемото дружество е направило искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, поради което в тежест на  въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско  възнаграждение в размер на 380 лв.                          

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр.Стара Загора

 

 

Р            Е           Ш           И :

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 409/13.04.2011г., постановено по гр. д. № 5852/2010г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

     ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН **********, Х.Н.Т., ЕГН ********** *** и С. Н. Т. – Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „С. Г. *" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З.** сумата 380 /триста и осемдесет/ лева – разноски пред въззивната инстанция.

 

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на касационните основания на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страните по делото.

 

 

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.