Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                                      12.06.2013г.                     гр. Стара Загора

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и втори май                                  2013 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА                                                      

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                     АНТОНИЯ ТОНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Х.З.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА възз.търг.дело №1158 по описа за 2013 година и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.Д.М. против решение №146/04.02.2013г., постановено по гр.дело №4342/2012г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

С обжалваното решение на основание чл.415 ал.1 ГПк е признато за установено по отношение на В.Д.М., съществуването на вземането на “Е. Б. Е.” ЕАД П. в размер на 951,44лв., представляващо част от цената на доставена електрическа енергия по фактура №1029089946 от 30.11.2009г. в размер на 255,74 лв. и цялата стойност от 465,95 лв. за доставената електрическа енергия по фактура №1030543420 от 31.12.2009г. и цялата стойност от 229,75 лв. за доставената електрическа енергия по фактура №1031898433 от 31.01.2010г., както и вземането в размер на 215,93 лв. за обезщетение за забава, както следва: по фактура №1029089946/30.11.2009 г. – 60,29лв. за периода 26.12.2009г. – 05.04.2012г.; по фактура №1030543420/31.12.2009г. – 105,61 лв. за периода 26.01.2010г. - 05.04.2012г. и по фактура №1031898433/31.01.2010г. – 50,03 лв. за периода 26.02.2010г. – 05.04.2012г. и са присъдени направените по делото разноски в размер на 345,00 лв.

Въззивникът В.Д.М. счита, че решението е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от  “Е. Б. Е.” ЕАД П., с който взема становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 150,00лв.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

            Въззивната жалба е подадена в законния срок, поради което разглеждането й е допустимо.

            Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред Районен съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК и искане да се признае за установено по отношение на В.Д.М., съществуването на вземането на “Е. Б. Е.” ЕАД П. в размер на 951,44лв., представляващо стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.10.2009г. до 22.01.2010г. и вземането в размер на 215,93 лв. за обезщетение за забава за периода 26.10.2009г. до 05.04.2012г.

От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.дело №2403/2012г. по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът В.Д.М. да заплати на кредитора “Е. Б. Е.” ЕАД П. сумата от 951,44лв. главница за неплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.10.2009г. до 22.01.2010г. по партида с клиентски №1001353822, ведно със законната лихва от 06.04.2012г. до окончателното плащане; сумата от 215,93лв. лихва за забава от 26.12.2009г. до 05.04.2012г. и 125 лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че страните са в търговски взаимоотношения – ищецът продава, а ответникът купува/ползва електрическа енергия, която ищецът му доставя до обект с ИТН 2051945, находящ се в гр.С.З.*** За периода 23.10.2009г. - 22.01.2010г. ищецът доставил електроенергия до посочения обект на обща стойност 1 080,72 лв., за което били издадени фактура №1029089946/30.11.2009г. – за сумата 385,02 лв.; фактура №1030543420/31.12.2009г. за сумата 465,95 лв. и фактура №1031898433/31.01.2010г. за сумата 229,75 лв.

От заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-икономическа експертиза е установено, че за периода от 23.10.2009г. до 22.01.2010г.  за обекта с ИТН  2051945 в гр.С.З.***, клиентски номер 1001353822 и клиент В.Д.М. е отчетено разходване на 4776 кв.ч. дневна електрическа енергия и 2036 кв.ч. нощна електрическа енергия на обща стойност 1080,72 лв. с ДДС, отчетена с посочените по-горе фактури. Установено е също, че към 03.01.2013г. по фактурите е извършено само едно частично плащане на 30.12.2009г. в размер на 129,28 лв., като неплатения остатък възлиза на 951,44 лв., както следва: остатъкът от фактура №1029089946/30.11.2009г. в размер на 255,74 лв. и целите стойности по фактура №1030543420/31.12.2009г. за 465,95 лв. с ДДС и по фактура №1031898433/ 31.01.2010г. за 229,75 лв. с ДДС.

За да уважи предявения иск първоинстанционния съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произлиза вземането му, а в тежест на ответника е да установи, че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума. Прието е, че по категоричен начин е установено наличието на договорни отношения между страните за снабдяване с електрическа енергия, от който произхожда вземането на ищеца към ответника. Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства, от които може да се направи извод, че е платил доставената му енергия. На основание чл.27, ал.1 съдът е приел за основателен и иска за забава, тъй като при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Обезщетението за забава върху неплатеното задължение в размер на 951,44 лв. за периода от 23.10.2009г. до 22.01.2010г. е 215,93 лв., изчислено по фактури от датите на падежа до заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е, както следва:  по фактура №1029089946/23.10.2009г. – 60,29 лв.; по фактура №1030543420/31.12.2009г. – 105,61 лв. и по фактура № 1031898433/31.01.2010г. – 50,03 лв.

Въззивната инстанция изцяло възприема и споделя изложените от РС мотиви, като съгласно чл.272 ГПК препраща към тях.

Във въззивната си жалба въззивникът В.Д.М. сочи, че е не е надлежно уведомен за воденото първоинстанционно дело, но видно от приложените съобщение с препис от исковата молба и приложенията, призовка за съдебно заседание и съобщение за връчване на препис от решението по гр.дело №4342/2012г.  на РС Ст.Загора, всички са получени от него лично, поради което съдът намира, че възражението е неоснователно.

Пред въззивната инстанция въззивникът представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71 от 21.12.2009г., дело №76/2009г., от който е видно, че на 21.12.2009г. е отчуждил втори етаж от жилищна сграда в гр.С.З.***.

Въззивникът не е представил писмен отговор в първоинстанционното производство в срока по чл.131 ГПК, не е предявил възраженията си, нито е представил доказателства, поради което с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК е загубил правото да направи това по-късно. Представения пред въззивната инстанция нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71 от 21.12.2009г., дело №76/2009г. не е ново доказателство по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 ГПК, нито нововъзникнало доказателство по смисъла на чл.266 ал.2 т.2 ГПК, поради което и с оглед преклузията по чл.266 ал.1 ГПК същия не е приет като доказателство по делото. Във въззивната си жалба В.Д.М. не е посочил като порок на първоинстанционното решение процесуално нарушение на първоинстанционния съд при събирането на конкретните доказателства, поради което въззивният съд не би могъл да приложи и правилото на чл.266 ал.3 ГПК и да събере съответното доказателство. С оглед на изложеното представеното доказателство не е обсъдено от съда.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззиваемия “Е. Б. Е.” ЕАД П.  следва да се присъдят разноските по делото в размер на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд Стара Загора

 

                                               Р         Е         Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №146/04.02.2013г., постановено по гр.дело №4342/2012г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Е. Б. Е.” АД П.***, ЕИК ***, сумата от 150,00 /сто и петнадесет/лв. представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                              2.