Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                                      21.06.2013г.                     гр. Стара Загора

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и втори май                                  2013 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА                                                      

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                     АНТОНИЯ ТОНЕВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА възз.търг.дело №1160 по описа за 2013 година и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Т.Г.” ООД С.З. против решение №111/25.01.2013г., постановено по гр.дело №6984/2011г. по описа на Районен съд С.З..

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на „Т.Г.” ООД С.З., че издадените от „Т.Г." ООД С.З., фактури №1000002933/20.08.2007г., фактура №1000004437/01.12.2007г., фактура №1000004541/10.12.2007г. и фактура №1000004564/11.12.2007г., са неистински и че между „Т.Г." ООД С.З. и „П.” ООД К., не са съществували правни отношения, представляващи сключени договори за продажба на стоки, обективирани в неистинските фактури №1000002933/20.08.2007г., фактура №1000004437/01.12.2007г., фактура №1000004541/10.12.2007г. и фактура №1000004564/11.12.2007г. и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение и моли въззивният съд да го отмени изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли исковете. Излага съображения, че решението е неправилно, необосновано. Излага подробни оплаквания във въззивната си жалба. Претендира направените по делото разноски.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от  “П.” ООД К., с който взема становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

            Въззивната жалба е подадена в законния срок, поради което разглеждането й е допустимо.

            Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Пред Районен съд е предявен иск от “П.” ООД К. против “Т.Г.” ООД С.З. с правно основание чл.124 ал.1 и 4 ГПК и искане да се приеме за установено, че издадените от „Т.Г." ООД, фактури №1000002933/20.08.2007г., фактура №1000004437/01.12.2007г., фактура №1000004541/10.12.2007г. и фактура №1000004564/11.12.2007г., са неистински и че между „Т.Г." ООД и "П." ООД не са съществували правни отношения, представляващи сключени договори за продажба на стоки, обективирани в неистинските фактури №1000002933/20.08.2007г., фактура №1000004437/01.12.2007г., фактура №1000004541/10.12.2007г. и фактура №1000004564/11.12.2007г.

В първоинстанционното производство са представени следните писмени доказателства: ревизионен акт №161005447/13.06.2011г. с приложен към него ревизионен доклад №1005447/13.04.2011г.,  съставен на “П.” ООД К., с който са установени за периода 01.01.2007г. до 31.07.2010г. данъчни задължения на дружеството; Жалба от “П.” ООД К. против ревизионен акт №241200194/26.03.2013г. и ревизионен акт №161005447/13.06.2011г.; Решение №700/18.06.2012г.  по жалба срещу ревизионен акт, с което е потвърден РА №241200194/26.03.2013г.

Представени са: фактура №1000002933/20.08.2007г. за извършена продажба на цигари, подробно описани в същата по вид, количество и цена, от “Т.Г.” ООД С.З. на “П.” ООД К., на обща стойност 5385,57 лв. с ДДС; в цитираната фактура за получател е вписано лицето К.П., фигурира подпис за получател, а за съставител – Р.С.. Фактура №1000004437/01.12.2007г., за извършена продажба на цигари, подробно описани в същата по вид, количество и цена, от “Т.Г.” ООД С.З. на “П.” ООД К., на обща стойност 5132,83 лв. с ДДС; в цитираната фактура за получател е вписано лицето К.П., фигурира подпис за получател, а за съставител – Р.С.. Фактура №1000004541/10.12.2007г. за извършена продажба на цигари, подробно описани в същата по вид, количество и цена, от “Т.Г.” ООД С.З. на “П.” ООД К., на обща стойност 5096,11 лв. с ДДС; за получател е вписано лицето К.П., фигурира подпис за получател, а за съставител – Р.С.. Фактура №1000004564/11.12.2007г. за извършена продажба на цигари, подробно описани в същата по вид, количество и цена, от “Т.Г.” ООД С.З. на “П.” ООД К., на обща стойност 4936,44 лв. с ДДС; за получател е вписано лицето К.П., фигурира подпис за получател, а за съставител – Р.С..

По делото се представени още: протокол за извършена насрещна проверка на “Т.Г.” ООД С.З. №16-02-1002792-10/21.10.2010г., в който е констатирано, че “Т.Г.” ООД С.З. е издало процесните фактури, с предмет на доставка цигари, ДДС е начислен по смисъла на 86 ЗДДС, фактурите са отразени в дневниците за продажби за съответните периоди; доставката е извършвана на място в обект на клиента – гр.К., ул.Т. * с бусове на “Т.Г.” ООД С.З., плащането по всички фактури е извършено в брой; дневни финансови отчети  за 20.08.2007г., 01.12.2007г., 10.12.2007г., 11.12.2007г.; справка за складови наличности към 10.12.2007г.; контролни ленти за 01.12.2007г., за 10.12.2007г. и за 11.12.2007г., които отразяват плащане в брой по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 5132,83лв., по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 5096,11лв., по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 4936,44лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционния съд е допуснал и назначил съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че за процесните фактури от “П.” ООД К. няма осчетоводени извършени плащания към “Т.Г.” ООД С.З.; стоките по процесните данъчни фактури не са заприходени по счетоводна сметка 304 “Стоки”, както количествено така и стойностно през 2007г.,  “П.” ООД К. не е отчело парични разходи за стоките по процесните фактури. В заключението се сочи още, че във всички фактури е отбелязан начин на плащане „в брой” и всички са със съставител „Р.С.” и получател „К.П.”. В дневника за покупки за периода м.август, м.септември и м.октомври 2007г. фактура №1000002933/20.08.2007г. с данъчна основа 4487,99 лв. с начислен ДДС не е включена, тъй като процесната данъчна фактура не е получавана от ищцовото дружество и съответно не е упражнено правото на данъчен кредит по нея. В дневника за покупки за месеците 12.2007г., 01.2008г. и 02.2008г. останалите три фактури също не са включени, тъй като също не са получавани от „П.” ООД и не е упражнено правото на данъчен кредит по тях. Вещото лице сочи, че ищецът има и други доставчици на цигари, прихода от продажби се отчита само стойностно, не по количества и по видове, поради което не може да изясни дали за стоките, описани в процесните фактури съществуват данни за продажбата им.

Ищецът “П.” ООД К. излага твърдения в исковата си молба, че посочените по-горе фактури са неистински и не са подписани от лицето, представляващо дружеството. За установяване на това обстоятелство в първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че подписите, обект на изследването, положени от името на К.П. във фактури №1000002933/20.08.2007г., №1000004437/01.12.2007г., №1000004541/10.12.2007г. и №1000004564/11.12.2007г.,  не са изпълнени от К.П..

Процесните фактури за продажба на цигари са първични счетоводни документи, които са носители на информация за извършени стопански операции. В чл.114 от ЗДДС и чл.7 от ЗС са изброени реквизитите, които трябва да съдържа първичния счетоводен документ, какъвто е фактурата, като подписът за получател не е задължителен елемент. Липсата на подпис на „получател” на фактурата не е основание да се направи извод за недействителността й, но същата не може и да послужи като доказателство, че описаните в нея стоки са получени от ищцовото дружество, което пък от своя страна да е дало съгласие за покупката им за посочената цена. Това е така, тъй като фактурата е частен свидетелстващ документ и като такъв има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти /в случая за доставянето и получаването на стоките/. Свидетелстващият документ има материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото значение на документа за този стоящ извън него факт, който се удостоверява от материализираното удостоверително изявление, а когато се касае за частен документ - за удостоверените неизгодни факти. С оспорването на истинността на документа се цели да се разруши доказателствената му сила.

В случая ищецът поддържа, че процесните фактури не са подписани от лицето, сочено като получател, което е установено от заключението на почерковата експертиза.

По делото не са събрани безспорни доказателства ищцовото дружество да е поръчало и приело стоките, описани в процесните фактури, да ги е заприходило в счетоводните си книги, да е ползвало данъчен кредит или да е извършило плащане по тях. Освен фактурите по делото не са представени други документи /стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др./, от които може да се направи извод за доставянето и получаването на стоките, описани във процесните фактури. Липсват документи и за извършени плащани по фактурите. Действително по делото са представени контролни ленти за 01.12.2007г., за 10.12.2007г. и за 11.12.2007г., които отразяват плащане в брой по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 5132,83лв., по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 5096,11лв., по фактура /без посочване на номер и дата/ на обща стойност 4936,44лв., но поради липсата на достатъчна индивидуализация на основанията за плащанията, не може да се направи извод, че същите са извършени по процесните фактури. Данни за съществуването на търговски отношения между страните във връзка със стоките по процесните фактури и предаването, респ. получаването им не се съдържат и в събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Р.С., служител през процесния период на ответното дружество и съставител на  процесните фактури.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказа удостовереното в процесните фактури да отговаря на действителното правно положение. Процесните фактури съставляват единствено доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от издалият ги ответник /чл.180 от ГПК/. Следователно тези фактури не доказват страните да са сключвали по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗЗД посочения в тях договор за продажба на стоки, респективно между тях да е постигано съгласие, с което ответникът да е поел задължение да прехвърли собствеността и предаде на ищеца посочените в тях стоки, а последният насрещно задължение да ги получи и да заплати посочената цена. От заключението на назначената съдебно-икономическа е установено, че фактурите не се намират в счетоводството на ищеца, не са осчетоводявани, посочените в тях стоки не са и заприхождавани от последния. От горното се налага извода, че ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, въобще не установи по делото не само да е сключвал с ищеца договор за търговска продажба на стоки, но и да е предавал на ищеца стоки.

Предвид гореизложеното съдът намира, че представените по делото фактури не удостоверяват търговски сделки между страните по делото и същите са неистински документи, отразяващи неосъществили се стопански операции, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба и в представения по делото писмен отговор въззивника се позовава на разпоредбата на чл.301 ТЗ, като сочи, че представителя на въззиваемия не се е противопоставил на действията /сделките, по четирите фактури/ извършени без представителна власт веднага след узнаването им през м.10.2010г. при извършване на насрещната проверка във връзка с ревизията или най-късно с обявяване на ревизионния доклад на 18.04.2011г. Съдът счита, че разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима по настоящото дело, тъй като излиза извън предмета на делото, който е установяване неистинността на документ. Приложението на тази норма би било предмет на обсъждане при предявен иск за изпълнение на задължение по търговска сделка.

Предвид изложеното съдът намира направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение за неоснователни, поради което счита, че следва да остави същите без уважение, а решението на РС, като правилно, следва да потвърди.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззиваемия има право на разноските, направени пред настоящата инстанция, но такова искане не е направено, нито е представен списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да бъдат присъждани разноски.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд Стара Загора

 

                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №111/25.01.2013г., постановено по гр.дело №6984/2011г. по описа на Районен съд С.З..

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                               2.