Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                  18.06.2013 година                             Град Стара Загора

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29 май                                                                                     2013  година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                   

Секретар: С.И.

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1173 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 609/27.11.2012 г. постановено по гр. д. № 1739/2012 г. по описа на Районен съд – гр. К., с което на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ е развален сключения на 27.09.2004 г. и вписан вх. № 6428/07.12.2004 г., № 255, т. VІ договор за аренда на земеделски земи, сключен между Д. С. К. и в качеството му на арендодател и “А.“ ООД - гр. К. като арендатор, с предмет: нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т.***, 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С. И., имот № 015081 полски път, поради неизпълнението на арендатора да заплаща в срок уговорената в договора арендна вноска, обявена е за нищожна поради противоречие с чл. 11, ал. 1 от ЗАЗ клаузата на чл. 1, т. 16 от договор за преаренда на земеделска земя сключен на 08.11.2011 г. между Т.П.П. ***, с нотариална заверка на подписите, вписан в Агенцията по вписванията под № 7538/27.12.2011 г., отнасяща се до нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т., общ. П. б., 6 категория, в местността „Ч. о.“, съставляваща имот № 015088 и с което “А.“ ООД - гр. К. и Т.П.П. са осъдени да заплатят на „Р.„ ЕООД направените по делото разноски в размер на 225 лв.

Въззивникът „А.” ООД излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от “Р.” ЕООД, с който заявява, че счита жалбата за неоснователна, като моли въззивният съд да отхвърли същата и да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявен е иск за разваляне на договор за аренда с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ и иск за обявяване нищожност на клауза от договор с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД.

Ищецът “Р.” ЕООД твърди, че на 27.09.2004 г. между “А.“ ООД - гр. К., в качеството му на арендатор и Д. С. К., в качеството му на арендодател бил сключен договор за аренда на земеделска земя. Посочва, че на арендатора бил отдаден за временно и възмездно ползване за отглеждане на етеричномаслени и лекарствени растения и други земеделски култури в следния земеделски имот: нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т.***, 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С.. И., имот № 015081 полски път. Арендаторът  приел да ползва земеделския имот за отглеждане на етеричномаслени и лекарствени растения  и земеделски култури за 20 стопански години, считано от датата на влизане в сила на договора и със срок до 01.10.2024 г. В чл. 4, ал. 1 на договора определили размера на арендната вноска и срока за арендното плащане – след приключване на съответната стопанска година в периода от 01 август до 31 октомври. В чл.11 било посочено, че арендаторът можел да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице, а чл.23 било прието, че в случай на наследяване или правоприемство, наследниците, съответно правоприемниците заместват съответния арендодател и/или арендатора като страни по настоящия договор. На 16.08.2010г. с нотариален акт № 179, т.ІІ рег.№ 4269 д. № 357/2010г. по описа на нот. П. К. с рег. №100 ищецът закупил от арендодателя Д. С. К. описания по-горе недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.23 от договора за аренда и по силата на ЗАЗ заместил арендодателя Д. С. К. като страна в договора за аренда от 27.09.2004 г. До придобиване на земеделската земя през 2010г. и след тази година, арендаторът „А.” ООД не изпълнявал задълженията си за заплащане на арендната вноска, като не е заплатил такава за стопанските години 2008/2009 г., 2009/2010 г., 2010/2011 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ „арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца”. След като арендаторът „А.” ООД гр.К. не е заплатил в уговорения срок арендните вноски за посочените стопански години и са изминали повече от три месеца от изтичане срока за плащането, счита, че е налице законовото основание за разваляне на сключения договор за аренда. На 08.11.2011 г. в гр.К. между арендатора „А.” ООД и ответницата Т.П.П. бил сключен договор за преаренда на земеделска земя, нотариално заверен на 23.12.2011 г. и вписан в Служба по вписванията вх.№7538/27.12.2011г., акт 281, том 5. В чл. 1, т. 16 от договора за преаренда било посочено, че в списъка на преарендованите земеделски земи е включен и описания недвижим имот. Твърди, че сключеният договор на 08.11.2011 г. за преаренда бил нищожен поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 11, ал.1 от ЗАЗ „ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице” т.е. законодателят бил предвидил три различни хипотези, при които арендаторът може да извърши правни действия по отношение на арендуваните земи. В чл.11 на договора за аренда било дадено право на арендатора да заложи правата си по договора или да ги прехвърли на трето лице. Страните не били уговорили, че арендаторът има право да преарендува част или целия земеделски имот – обект на договора. След като в договора не е уговорена възможност за преарендуване на имота, предмет на договора за аренда, то следвало да се приеме, че договорът за преаренда от 08.11.2011г. е нищожен, поради  противоречие със ЗАЗ. Поради това на основание чл. 26 ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 от ЗАЗ договора следвало да бъде обявен за нищожен. Моли съда да постанови решение, с което: да развали сключения на 27.09.2004г. между Д. С. К. от с.Т. като арендодател и „А.” ООД гр.К. като арендатор, договор за аренда, вписан вх.рег.№6428/07.12.2004г., акт 255 том VІ п.39572, 2888 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр.К., съгласно който арендодателят предоставил на арендатора следната земеделска земя: нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т., общ. *, 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С. И., имот № 015081 полски път, поради неизпълнение на задължението на арендатора да заплаща уговорената с договора арендна вноска; - да обяви за нищожен  чл. 1, т. 16 от договор от 08.11.2011 г. за преаренда на земеделска земя, сключен между „А.” ООД гр.К. и Т.П.П., вписан в Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр.К.с вх.рег.№ 7538/27.12.2011г., акт 281, том 5, поради противоречие с чл. 11 ал. 1 от ЗАЗ. Претендира съдебни разноски.

           В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Считат предявените обективно съединени искове за неоснователни и недоказани и молят съда да ги отхвърли. Досежно искането за разваляне на договора право можело да бъде упражнено само от изправната страна по един двустранен договор срещу неизправната. Кредиторът, упражняващ потестативното право на разваляне следвало да е изправна страна, за да е налице валидно упражняване на това субективно право и то да породи желания от страната правен ефект. Твърдят, че ищецът „Р.” ЕООД не бил изправна страна по процесния договор за аренда, т.к. се легитимирал като собственик на процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба от 16.08.2010г. От една страна дружеството обосновавало претенцията си за разваляне на Договора за аренда от 27.09.2004г. с аргумента, че придобивайки собствеността върху процесния имот, съгласно чл.23 от договора е заместил арендодателя Д. С. К., като страна в договора за аренда, но следвало да се има предвид, че не е налице хипотезата на чл.23 от процесния договор, тъй като същата касаела заместване на  арендодателя и/или арендатора при правоприемство, каквото в случая не било налице. В договора за аренда от 27.09.2004г. изобщо не били уредени отношенията между страните по него в случай на продажба на имота, напротив, в чл.8 от договора било регламентирано, че „арендодателят не може за срока на действие на договора да извършва действия на разпореждане с правото си на собственост върху имота… без предварително писмено изразено съгласие на арендатора”, каквото в случая не било налице. Съгласно чл.17, ал.3 от ЗАЗ за приобретателя на земеделския имот възниквало задължението да уведоми незабавно арендатора, че е придобил имота, предмет на  договора за аренда. Ищецът не е изпълнил задължението си на приобретател и не уведомил арендатора за настъпилото заместване, не представил с исковата молба и доказателства в тази насока, а липсвали и твърдения за направено уведомление по смисъла на чл.17, ал.3 от ЗАЗ, който се явявал специален закон спрямо ЗЗД и задължението на ищеца по смисъла на чл.17, ал.3 от ЗАЗ било допълнителна предпоставка, която предопределяла дали търговско дружество „Р.” ЕООД има качеството на изправна страна и дали има право да иска развалянето на процесния договор, поради неплащане на арендните вноски. В този смисъл претенциите му за разваляне на договора, поради неплащане на дължимото му рентно възнаграждение били неоснователни. Ищецът не изпълнил и задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на арендувания имот за срока на действие на договора, произтичащо от чл.6, ал.1 от ЗАЗ и чл.6, б.”б” от процесния договор. През 2010г. управителят на „Р.” ЕООД предприел неправомерни действия по заграждане на арендованата земеделска земя и им отнел държането върху имота. Твърдят, че в качеството си на арендатор, бил напълно отстранен от фактическа власт върху процесната земеделска земя, вследствие предприетите неправомерни действия от страна на ищеца. От 2010г. „Р.” ЕООД неправомерно ползвал процесния имот, като го обработвал и засаждал със селскостопански култури без тяхното съгласието. Нееднократно канили ищеца да преустанови противоправното ползване на земеделската земя и да им позволи да упражняват законовополагащото им се право на държане върху имота, но управителят на „Р.” ЕООД се противопоставял на желанието им да започнат обработка на арендуваната земя. Сигнализирали Районна прокуратура-К., за противоправните действия на представляващия ищцовото дружество и вървяла проверка. Нямали никакъв достъп до арендуваната земеделска земя и не можели да изпълняват основната си дейност – да обработват и засаждат със земеделски култури арендувания имот. Поради предприетите от ищеца незаконосъобразни действия напълно били лишени от правото на държане върху процесния недвижим имот. Считат, че представляващият „Р.” ЕООД бил в нарушение на закона и на клаузите на сключения договор за аренда. Считат, че ищцовото дружество е неизправна страна и като такава не можело да упражни валидно право да иска разваляне на договора. Заявяват, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията на „А.” ООД по процесния договор. Считат претенциите на ищеца за разваляне на договора за неоснователни, тъй като ответното дружество е изпълнило задълженията си по процесния договор. Оспорват твърденията на ищеца, че арендаторът виновно не е изпълнил задължението си за заплащане на арендни вноски за периода от 2008г. до 2011г. „А.” ООД не бил уведомен от приобретателя по сделката за покупко-продажба за извършеното прехвърляне на процесния имот. Последицата от бездействието на новия собственик на имотите, съгласно чл.17, ал.3, изр.2 от ЗАЗ, се изразявало в това, че нямал право да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването. Тъй като такова уведомление не получили, арендаторът „А.” ООД считал за кредитор на задълженията си по процесния договор единствено лицето, с което първоначално го е сключил. Твърдят, че многократно канили арендодателя Д. К. да си получи дължимите арендни вноски за процесния период, но той неоправдано отказвал да приеме предложеното му изпълнение, отказвайки да се яви в седалището на дружеството за изплащане на рентата. Това довело до изпращането на покана до арендодателя, с която го поканили да се яви в офиса на дружеството за получаване на рентата в натура или парична равностойност. В поканата било указано мястото за изплащане на рентата – седалището на търговското дружество в гр.К. и имало посочен телефон за връзка. Поканата била получена от адресата на 21.06.2012г., но не се отзовал за да получи арендно плащане, нито е заявил по надлежен ред, че желае плащането да се осъществи по банков път или по друг начин. С оглед на това си поведение, арендодателят е изпаднал в забава като кредитор, а арендаторът като длъжник се освободил от последиците на забавата, доколкото арендодателят неоправдано не прие предложеното му изпълнение и не оказа необходимото съдействие за осъществяване на дължимата от страна на арендатора престацията, без което последният не би могъл да изпълни задълженията си. Ищецът не е уведомил арендатора за настъпилото заместване нито до изтичане на срока по чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, нито понастоящем и не е потърсил плащане по процесния договор до предявяване на настоящата искова молба. При тези обстоятелства считат, че в полза на ищцовото дружество е възникнало потестативното право за разваляне на договора за аренда, тъй като същото принадлежало само на изправната страна по един двустранен договор, каквато в случая не е „Р.” ЕООД. По изложените съображения считат, че „Р.” ЕООД е неизправна страна по договора и не било налице виновно неизпълнение от страна на ответното дружество. Доколкото била налице забава в плащането на рентата, то тя се дължала единствено на поведението на ищеца, който не следвало да черпи права от собственото си противоправно поведение. Претендират съдебни разноски. 

          По делото е установено, че с договор за аренда на земеделска земя от 27.09.2004 г., с нот.заверка на подписите рег.№7683/27.09.2004 г. на Нотариус П. К., с район РС-К. и вписан в АВ, СП-гр.К., рег.№6428/07.12.2004г., акт 255 том VІ п.39572, 2888 Д. С. К. в качеството на арендодател предоставил на ответника „А.“ ООД в качеството на арендатор за временно ползване собствената си земеделска земя- нива нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т., 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С. И., имот № 015081 полски път Арендаторът приел да ползва земеделския имот за отглеждане на етеричномаслени и лекарствени растения и земеделски култури за 20 стопански години, считано от датата на влизане в сила на договора, който срок изтичал на 01.10.2024 г.- чл.1 и чл.2 от договора. В чл. 4 на договора за аренда страните уговорили размер на арендно плащане и периода, в който то следва да се извърши- от 01 август до 31 октомври. В чл.11 регламентирали, че арендаторът може да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице, а в чл.23 те постигнали съгласие, че в случай на наследяване или правоприемство наследниците, съответно правоприемниците заместват съответния арендодател и/или арендатора, като страни по договора.

         От удостоверение №РД-05-287/17.08.2012г. на ОСЗ гр.П. Б. е видно, че в периода 2008-2011 г.  „А.” ООД не е подало декларация по чл.70, ал.1 от  ППЗСПЗЗ.

          С договор за продажба на недвижим имот от 16.08.2010 г., обективиран в нотариален акт № 179 том ІІ, рег.№ 4269, д.№ 357/2010 г. на Нотариус П. К., Д. С. К. продал на „Р.” ЕООД собствения си недвижим имот: нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Т., общ. П. б., 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С. И., имот № 015081 полски път.

          На 08.11.2011 г. арендаторът ”А.” ООД и Т.П.П. сключили договор за преаренда на земеделска земя с  нотариална заверка на подписите рег.№5586/23.12.2011 г. на Нотариус Р. Б. и в вписан в АВ, СП-гр.К.

          С покана без дата, връчена на Д. С. К. на 21.06.2012 г. арендаторът ”А.” ООД поканила арендодателя да се яви в офиса на дружество в гр.К. за да му изплати арендните вноски за периода 2007 г.- 2011 г. съгласно сключения договор за аренда от 27.09.2004 г. както следва: 291.60 кг. зърно за  2007/2008г., 364.50  кг. зърно за 2008/2009г., 364.50 кг. зърно за 2009/2010г.  и 364.50 кг. зърно за 2010/2011г., като го уведомил, че е нарушил договора предприемайки неправомерни действия по заграждане на имот и го приканва да предприеме незабавни мерки за отстраняване на нарушението на договора и за осигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване.

Ответникът „А.” ООД подал жалба вх.№1915/25.06.2012 г. до РП-К. срещу „самоуправните действия на „Р.“ ЕООД. С молба  с вх. №8299 от 31.05.2012г. до ОД на МВР-С. З., РУП К. „Р.“ ЕООД поискало съдействие за да бъде избегнато самоуправство от страна на Т.П.П. и “ГТ” ЕООД в обработваните и засадени с трайни насаждения и слънчоглед земи, собственост на „Р.“ ЕООД , намиращи се в с. Т., местност „Ч. О.”. Представена е и жалба от „Р.“ ЕООД с рег.№1986/2012г. до Окръжна прокуратура – С. З.,  с искане за проверка и образуване на наказателно производство при наличие на данниза извършено против оправно поведение. На 06.10.2012г. на лицето П. П. е връчено разпореждане на полицейските органи да не осъществява самоволно и не по установения по закона ред едно оспорено от другиго право.

         От показанията на св.Г. М. е установено, че след сключването на договорите за аренда арендатора „А.” ООД не е обработвал целия масив в т.ч. имота на Д. С. К. и не е изплащал арендните вноски. През м.08.2012 г. П. започнал да оре имотите в масива.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

 

По предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ.

Безспорно е установено, че на 27.09.2004 г. “А.“ ООД - гр. К., в качеството му на арендатор и Д. С. К., в качеството му на арендодател сключил договор за аренда с предмет земеделски имот: нива с площ от 3, 645 дка, находяща се в землището на с. Търничени, общ. Павел баня, 6 категория, в местността „Ч. О.“, съставляваща имот № 015088 при граници и съседи: имот № 015085 - нива на наследниците на Г. Х. Г., имот № 015059 – нива на наследниците на Х. К. Б., имот № 015089 - нива на Г. С. И., имот № 015081 полски път. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в службата  по  вписванията.

Съгласно разпоредба на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването. Заместването става по силата на закона и по този начин арендодател по договора става единствено приобретателят на имота и на него следва да бъдат заплащани арендните вноски. Нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е императивна. Поради това предвидената в чл. 8 от договора забрана за арендодателя за срока на действие на този договор да не извършва действия на разпореждане с правото си на собственост върху имота, описан в чл. 1 и / или да учредява вещноправни тежести върху същите без предварително писмено изразено съгласие на арендатора е недействително. В действителност съгласно нормата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. При неизпълнение на това задължение като последица за приобретателя е, че не може да претендира заплащане на арендната вноска, в случай, че арендатора вече я е заплатил на предишния арендодател.

Видно от клаузата на чл. 23 от Договора за аренда в случай на правоприемство, правоприемниците заместват съответния Арендодател и/или Арендатора като страни по договора. За правоприемниците съществува задължение да уведомяват насрещната страна за встъпването в правата и задълженията по договора на своя праводател в 14 - дневен срок от настъпване на правоприемството, чрез препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай не е установено уведомяване на арендатора от страна на „Р.” ЕООД за настъпилото правоприемство. „А.” ООД е научило за него с връчването на исковата молба с приложенията. Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че след като ищецът е заместил  предишните арендодатели, той има всички права и задължения по договора за аренда, включително и правото да иска разваляне на договора, поради неплащане на арендна вноска за стопанските години, дори да не е уведомил арендатора за правоприемството.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. В настоящия случай договорът е сключен за повече от 10 години, т.е. развалянето му следва да стане по съдебен път. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да заплаща арендните вноски. В настоящия случай от изпратената покана до Д. С. К., която е без вписана дата се установява неизпълнение на задължението на арендатора за заплащане на арендните вноски, тъй като едва на 21.06.2012 г., К. е поканен да получи арендни вноски за стопанските 2007/2008 година, 2008/2009 година, 2009/2010 година и 2010/2011 година. Представената по делото жалба до РП - Казанлък е с дата на подаване 25.06.2012 г., а исковата молба е депозирана в съда и вписана в службата по вписванията на 15.06.2012 г. В самата жалба няма конкретно посочване на дати и на извършени от ищеца действия, пречещи на ответниците да осъществяват правата си върху арендувания имот. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че са налице предпоставките за разваляне на договора за аренда 27.09.2004 г. и поради това предявения иск следва да бъде уважен.

 

По предявеният иск за обявяване нищожността на чл. 1, т. 16 от договора от 08.11.2011 г. за преаренда на земеделска земя.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАЗ ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице. В настоящия случай клаузата на чл. 11 от договора регламентира правото на арендатора да залага правата си по договора или да ги прехвърля на трето лице, но не и да преарендува част или целия обект по договора. Поради това след като за арендатора е съществувало ограничение да преарендува процесната нива, чл. 1, т. 16 от договор за преаренда на земеделска земя от 08.11.2011 г. е нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1 от ЗАЗ и предявения иск следва да бъде уважен.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Въззивникът „А.” ООД следва да заплати на въззиваемия „Р.” ЕООД - гр. С. направените по делото разноски в размер на 100 лв.

        

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/27.11.2012 г. постановено по гр. д. № 1739/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък.

        

            ОСЪЖДА „А.” ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К.*** да заплати на „Р.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.*** от 100 лв., представляваща разноски по делото.

        

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.