Р Е Ш Е Н И Е

Номер          /               19.12.2014 година                               град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                                      Търговско  отделение

На 27.11.                                                                                                                       2014 година

В открито заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: С.И.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

Т.дело № 324 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

 

                Предявен е иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът В.И.В. твърди, че на 17.10.2013 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20135530400255 по описа на ДСИ при РС Стара Загора. Изпълнителното дело било образувано на основание издаден изпълнителен лист от 18.07.2003 г., издаден по гр.д. №870/2002 г. по описа на Софийски градски съд,  с който ищецът бил осъден да заплати общо сумата от 18 122, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 17 250 лв., считано от 15.07.2002 г. до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на 810.65 лв. Решението по гр.д. №870/2002г. по описа на СГС е влязло в сила на 15.07.2002г. В полза на ответника е издаден изпълнителен лист за присъдената сума на 18.07.2003 г.

С молба от 14.06.2004 г., ответникът /тогава ЗК „О." АД/ поискал образуване на изпълнително дело и такова било образувано под № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС гр.Стара Загора.

На 23.07.2004 г. била изпратена призовка за доброволно изпълнение по изп.д. №20045530403137 по описа на ДСИ при РС - гр.Стара Загора.

На 12.06.2009 г. била заведена молба от взискателя /вече “Д.З." АД/ по посоченото изпълнително дело, с която се сочели промяна на обстоятелства, както и се правело искане за пристъпване към принудително изпълнение - опис и публична продан на недвижими имоти.

На 27.02.2013 г. ищецът получил съобщение по изп.д. № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - гр.Стара Загора с което бил уведомен, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление на ДСИ е прекратено изпълнителното дело.

На 17.10.2013г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20135530400255 по описа на ДСИ при РС Стара Загора, което дело е образувано отново по изпълнителен лист от 18.07.2003 г. по гр.д. №870/2002 г. по описа на СГС, като търсената от мен сума е в размер общо на 43 379, 77 лв.

Ищецът твърди, че е настъпил факт изключващ изпълняемото право; а именно, изтекла е предвидената петгодишна погасителна давност по силата "на която е погасено правото на вземане, а от там и принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива били предприети с молбата за образуване на изпълнително производство /изп.д. №20045530403137 по описа на ДСИ при РС гр.Стара Загора/ от 14.06.2004 г. С образуваното изп. производство, давността се прекъсва и същата спира да тече - ППВС №3/1980 г.

Съгласно чл. 330, ал. 1, б."д" от ГПК /отм./ изпълнителното производство се прекратява, когато взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правило възпроизведено в чл.433 ал.1 т.8 от сега действуващия ГПК. Ако били настъпили фактите по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство се прекратява по силата на закона. Дали щяло да има издадено изрично постановление на съдебния-изпълнител било без правно значение - Р.№31 от 09.09.2010г. по т.д. № 400/2009г. - II т.о. ВКС, Р №76 от 07.06.2011 г. по т.д. №634/2010 г. I т.о. ВКС. В случая такова постановление е издадено едва през месец февруари 2013г. Въпреки императивното разпореждане на закона, ищецът през 2010 г. направил изрично искане до ДСИ Р.Р. да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20045530403137, но то не беше уважено/.

От тази норма следвало извода, че производството по изп.д. №20045530403137 по описа на ДСИ при РС - гр.Стара Загора било прекратено по силата на закона на 14.06.2006г., защото от последното поискано изпълнително действие на взискателя - молбата за образуване на изпълнително производство от 14.06.2004г. до 12.06.2009г. той не е поискал извършването на изпълнителни действия. С прекратяването на изпълнителното дело ех 1еgе на 14.06.2006г. давността отново започвала да тече. По правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД тази давност била 5 години, тъй като вземането по изпълнителния лист е установено със съдебно решение.

Дори и да се приемела тезата, че след прекратяване на делото започвала да тече нова петгодишна давност, то и тя е изтекла в настоящия случай - на 14.06.2009г.

Искането на ответника с молба от 12.06.2009г. за извършване на изпълнителни действия било без правни последици за прекъсване и спиране на давността, тъй като производството по изпълнителното дело към този момент било прекратено по силата на закона - чл.330, ал.1 б."д" ГПК /отм./ и е било недопустимо да бъдат извършвани валидни действия в това производство.

За да бъде изряден взискателя към онзи момент следвало да си вземе изпълнителния лист и да поиска да бъде образувано ново изпълнително дело, като само по този начин е могъл отново да спре изтичането на давността с искането на действия за принудително изпълнение.

Тъй като факта за изтекла давност е настъпил след постановяване на решението по гр.д. №870/2002 г. по описа на СГС за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с който да докажа съществуването му.

Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД ищецът прави възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност, с която е погасено вземането, а от това се преклудирало и правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист по гр. д. №870/2002г. по описа на СГС. Моли да се приложи и правилото на чл.119 от ЗЗД.                

Моли съда, да признаете за установено по отношение на ответника: “Д.З." АД – гр. С., че не му дължи сумата от 43 379, 77 лв., от които 16 888, 77 лв. - неолихвяема сума, 17 250 лв. - главница, 6 002, 81 лв. - лихва, 84 лв. разноски, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 3 154, 19 лв., представляваща вземане по изп.д. №20135530400255 по описа на ДСИ при РС Стара Загора, поради изтекла погасителна давност на вземането. Претендира направените разноски по делото.

         

Постъпил е отговор от ответника “Д.З." АД – гр. С., с който излагат следните доводи за неоснователност на предявения иск :

Действително, както твърдял ищецът, изпълнително дело № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора е образувано срещу В.И.В. на 14.06.2004 г. Верни били, също така, и възприетите от ищеца разбирания, че молбата за образуване на изпълнително производство прекъсва давността (чл. 116, б. „в" от ЗЗД), както и че по време на изпълнителното производство давност не тече (чл. 115, б. „ж" от ЗЗД и Постановление № 3 от 18,11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г., Пленум на ВС). Освен това, намираме за безспорна и ненуждаеща се от тълкуване разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ЗЗД, съгласно която от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Несъстоятелно и несъобразено със закона и установената съдебна практика, било твърдението на В.И.В., че производството по изп. дело № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора било прекратено ех 1еgе на 14.06.2006 г., тъй като към тази дата не  били настъпили материално - правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на която се позовавал ищецът.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Този 2-годишен срок бил преклузивен и с изтичането му изпълнителното производство действително се прекратявало по право, а постановлението на съдебния изпълнител се явява не условие, а само констатация на настъпилото вече ех 1еgе прекратяване. Идеята на законодателя съгласно цитираната разпоредба била взискателят да бъде санкциониран за проявената от него незаинтересованост или бездействие по образуваното изпълнително дело. Ответникът счита, обаче, че в настоящият случай изобщо не можело да се говори за бездействие от негова страна, тъй като към визираната от взискателя дата - 14.06.2006 г., било налице незавършено (забавено от ДСИ) изпълнително действие - опис, запор и продажба на движимите вещи на длъжника. С оглед на това преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изобщо не е бил започнал да тече и не е бил изтекъл. В изпълнение на разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от ГПК /отм./ в депозираната от ответника молба от 14.06.2004 г. за образуване на изпълнително производство бил посочен нарочен способ за принудително изпълнение - опис, запор и продажба на движими вещи на длъжника. Поради това след редовното призоваване на длъжника и неизпълнението на задължението му в срока на доброволната покана съдебният изпълнител  следвало да премине към провеждане на посочения от нас изпълнителен способ, в случая опис на движими вещи.

Противно на изложеното, до 14.07.2009 г. съдебният изпълнител бездействал и не пристъпил към правомерно изискания от ответника способ за изпълнение. С оглед на това, ответното дружество счита, че до тази дата не е имало основание да иска повторно извършването на правомерно изискания способ или да сочи нови начини за принудително събиране на вземането по изпълнителен лист. В този смисъл, “Д.З." АД счита, че в случая е налице единствено забавяне на изпълнителните действия от страна на съдебния изпълнител, поискани изрично от него, а не бездействие от негова страна по отношение на изпълняемото право. Нещо повече, ответникът счита, че след като до 14.07.2009 г. не е пристъпил към осъществяване на избрания от него способ за изпълнение, съдебният изпълнител съществено е нарушил правата му и неоснователно е възпрепятствал своевременното постигане на целта на изпълнителното производство.

В допълнение, ответникът посочва, че до 14.07.2009 г. - датата на насрочване на описа от ДСИ, не е бил уведомен от съдебния изпълнител и за евентуален отказ от негова страна да извърши надлежно и валидно поисканите от изпълнителни действия. Доколкото липсвал изричен отказ на съдебния изпълнител за осъществяване на избрания от “Д.З." АД изпълнителен способ, не е имал възможност да защити процесуалните си права, чрез обжалване на този отказ по предвидения в закона ред.

Предвид изложеното и доколкото до 14.07.2009 г. по изп. дело № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора е било налице неизпълнение на изрично поискано от взискателя изпълнително действие, за което не е бил постановен отказ от съдебния изпълнител, ответникът счита, че до тази дата преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изобщо не е започнал да тече и не би могъл да изтече към визираната от ищеца дата - 14.06.2006 г. В настоящия случай не можело да става въпрос за проявена незаинтересованост или бездействие на дружеството като взискател по образуваното изпълнително дело, тъй като то било в очакване за изпълнение от съдебния изпълнител на поисканото от него изпълнително действие, за което не му било отказано по установения от закона процесуален ред.

Действително, в разпоредбите, уреждащи изпълнителното производство, било предвидено изрично, че същото се движело единствено от взискателя, който следва да прави искания за извършване на определени действия по принудително изпълнение, да сочи начина на изпълнението и да дава насоки по него, но при изрично направени такива искания, съдебният изпълнител бил длъжен да ги осъществи или да откаже извършването им по предвидения за това процесуален ред. Взискателят нямал задължение или правно основание да иска повторно вече правомерно изисканите, но забавени от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение.

 

Предвид изложеното, ответникът счита, че в нито един момент в периода от образуване на изп. дело № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора до датата на насрочване на поискания от него опис на движими вещи - 14.07.2009 г., а и до изтичането на 2 години от датата на последното плащане от длъжника по изпълнителното дело, получено от “Д.З." АД на 20.05.2010 г., не били налице предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл била и утвърдената съдебна практика - напр. Определение от 20.01.2012 г. на ОС - Благоевград по в.грд. № 1186/2012 г.: Решение № 25/18.01.2012 г. на ОС - Пазарджик по в.гол. № 1107/2011 г.: Решение № 573 от 05.10.2012 г. по в.г.д. № 925/12 г. и др. С оглед на това, ответникът намира, че през 2010 г. ДСИ правилно е отказал да прекрати изпълнителното производство по направеното от длъжника изрично искане за това и законосъобразно е пристъпил към изпълнение на поисканите от “Д.З." АД и забавени действия по принудително изпълнение.

Поради това “Д.З." АД намира, че спорното вземане не е погасено по давност, тъй като петгодишният давностен срок за него е започнал да тече от 20.05.2012 г. и не е бил изтекъл към датата на образуване на изп. дело № 20135530400255 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора - 30.08.2013 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 317, 60 лв.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

С молба от 14.06.2004 г., ответникът /тогава ЗК „О." АД/ поискал образуване на изпълнително дело и такова било образувано под № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС гр.Стара Загора.

На 23.07.2004 г. била изпратена призовка за доброволно изпълнение по изп.д. №20045530403137 по описа на ДСИ при РС - гр.Стара Загора.

На 12.06.2009 г. била заведена молба от взискателя /вече “Д.З." АД/ по посоченото изпълнително дело, с която се сочели промяна на обстоятелства, както и се правело искане за пристъпване към принудително изпълнение - опис и публична продан на недвижими имоти.

На 27.02.2013 г. ищецът получил съобщение по изп.д. № 20045530403137 по описа на ДСИ при РС - гр.Стара Загора с което бил уведомен, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление на ДСИ е прекратено изпълнителното дело.

На 17.10.2013г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20135530400255 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора, което дело е образувано отново по изпълнителен лист от 18.07.2003 г. по гр.д. №870/2002 г. по описа на СГС, като търсената от мен сума е в размер общо на 43 379, 77 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Видно от представените по делото доказателства, изп. д. № 3137/2004 г. по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора е образувано на 14.06.2004 г. Последното действие по изпълнителното дело е молбата за образуване на изпълнителното дело на 14.06.2004 г. Предпоставките за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са били налице на 14.06.2006 г. Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили. Това е така, защото постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две години от последното действие изпълнителното дело се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. (В този смисъл ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д.№ 238/1964 на ОСГК на ВС; Решение № 223/12.07.2011 г. по т.д.№ 124/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;.; Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г. на І-во Т.О. на ВКС; Решение № 76/07.06.2011 г. по т.д.№ 643/2010 г. на ВКС). Новата погасителна давност започва да тече от момента, в който са били налице условия за прекратяване на изпълнителното производство, независимо дали е било постановено постановление на съдия-изпълнителя. Прекратяването на изпълнението настъпва с осъществяването на посочените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК обстоятелства. От този момент и започва да тече нова погасителна давност, защото преди изпълнителното дело да бъде прекратено, давността е спряна. Ето защо в настоящия случай независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили на 14.06.2006 г., откогато е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е изтекла на 14.06.2011 г. Искането за предприемане на изпълнителни действия е направено след изтичане на давността, поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че В.И.В. не дължи на “Д.З." АД – гр. С., сумата от 43 379, 77 лв., от които 16 888, 77 лв. - неолихвяема сума, 17 250 лв. - главница, 6 002, 81 лв. - лихва, 84 лв. разноски, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 3 154, 19 лв., представляваща вземане по изп.д. № 20135530400255 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора, поради изтекла погасителна давност на вземането.

        

         Ответникът “Д.З.” АД – гр. С. следва да заплати на В.И.В. направените по делото разноски в размер на 3 140, 20 лв.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

        

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.В. ЕГН ********** с адрес ***, че не дължи на “Д.З.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. С., район О., бул. *** сумата от 43 379, 77 лв., от които 16 888, 77 лв. - неолихвяема сума, 17 250 лв. - главница, 6 002, 81 лв. - лихва, 84 лв. разноски, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 3 154, 19 лв., представляваща вземане по изп.д. № 20135530400255 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора, поради изтекла погасителна давност на вземането.

 

         ОСЪЖДА Д.З." АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. С., район О., бул. *** да заплати на В.И.В. ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 3 140, 20 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :