Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            14.02.2018 година                       Град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 16.01.                                                                                               2018 година

В публичното заседание в следния състав:                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                             РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА  

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1378 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 506/05.06.2017г., постановено по гр.д. № 3568/2016г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от “И.” ООД искове за осъждането на „К.” ООД да му заплати сумата от 4379.10 лв. за обезщетение на претърпяна загуба от частично неизпълнение на договор за продажба на царевица по фактура № 1560/15.04.2016 г., представляваща разликата между договорената по същия цена на недоставените 79.620 тона царевица и платената за доставката им по-висока цена на третото лице „Е." ООД, сумата от 499.16 лв. за обезщетение на претърпяна загуба от частичното неизпълнение на същия договор, представляваща стойността на разходваното на 10.05.2016 г. гориво от камионите на ”И.” ООД с рег. №№ РА2970ВМ и РА5682ВМ, поради неоснователния отказ на „К.” ООД за натоварването им с част от непредаденото по същия договор количество царевица от 79.620 тона, поради което единият камион напразно пътувал в този ден от гр. П. до с. Д., а другият до 15-ти километър преди с. Д., и сумата от 146.82 лв. за обезщетение на пропусната от същото неизпълнение полза от неоснователно задържана от „К.” ООД сума от 21099.30 лв. от 19.04.2016 г. до 12.05.2016 г., и законна лихва върху тези суми от 27.07.2016 г. до изплащането им, както и разноските по делото.

         Въззивникът “И.” ООД обжалва решението в следните части: в частта, в която изцяло е бил отхвърлен иска за главница за сумата 4 379,10лв.; - В частта, в която искът за сумата 499,16лв., представляваща стойност на гориво, е бил отхвърлен за размера от 176,56лв., като за разликата от 176,56лв. до 499,16лв., възлизаща на 322,60лв., не се оспорва отхвърлителното решение; в частта, с която искът за сумата 146,82лв., представляваща обезщетение за неоснователно задържане, е отхвърлен за размера от 140,80лв., като за разликата от 140,80лв. до 146,82лв., възлизаща на 6,02лв. не се оспорва отхвърлителното решение.

         Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части с искане да се постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се уважи изцяло иска за сумата 4 379,10 лв., иска с цена 499,16 лв. да се уважи до размера от 176, 56 лв., както и иска с цена 146,82лв. да се уважи до размера на сумата 140, 80 лв. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

         В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия. В съдебно заседание процесуалния представител на „К.” ООД моли въззивния съд да потвърди решение в обжалваните части. Претендира разноски пред въззивния съд.

 

         Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД.

Ищецът “И.” ООД твърди в исковата си молба и уточняващата я молба, че на 15.04.2016 г. сключил с ответника договор за продажба, обективиран във фактура № 1560/15.04.2016 г., по който ответникът му продал, а ищецът закупил 200 тона царевица, на единична цена от 265 лв./тон или на цена от 53000 лв.. Последната ищецът платил изцяло по банков път на 18.04.2016 г. Ответникът обаче не предал договореното количество царевица в деня на издаване на фактурата, нито в деня на плащането, като предаването й ставало поетапно. Ищецът изпращал свои камиони от П., които отивали в базата на ответника в с. Д., където били натоварвани с част от уговореното количество царевица, което откарвали обратно в П.. За натовареното количество се съставяла стокова разписка и/или товарителница за обществен автомобилен превоз в страната. По този начин ответникът му предал следните количества царевица: на 25.04.2016 г. 30 060 кг, на 27.04.2016 г. 30 060 кг, на 28.04.2016 г. 29 980 кг, на 03.05.2016 г. 30 280 кг или общо 120 380 кг. На 10.05.2016 г. ищецът отново изпратил до с. Д. два камиона с рег. №№ РА2970ВМ и  РА5682ВМ, за да бъдели натоварени с част от закупената царевица. Това обаче не било сторено. В този ден, без да дадял обяснения, ответникът отказал да му предаде дължимия остатък от закупената царевица по договора, който възлизал на 79 620 кг. В този ден двата му камиона не пътували заедно, а поотделно, с дистанция помежду си. Когато първият пристигнал в с. Д. и му било отказано натоварване, вторият веднага бил уведомен за това, за да не влизал излишно в Д.. В момента на уведомяването му вторият камион бил на 15 км от селото. За да редуцирал загубите от очертаващия се празен курс, управителят на ищеца разпоредил на водачите на камионите да отидат до бази на други търговци в околността и натоварят друга стока (различна от царевица), която иначе била предвидена за товарене в следващите дни. На същия ден 10.05.2016 г. ответникът му издал и кредитно известие за 21099.30 лв., които представлявали платената стойност на непредадения остатък от договореното количество царевица, който възлизал на 79 620 кг. На 12.05.2016 г. ответникът му превел сумата от 21099.30 лв., която представлявала стойността на кредитното известие, по банковата му сметка в „О." АД. Дейността на ищеца се състояла в извършването на търговия със зърнени култури и същевременно в производството и продажбата на фуражни смески, изготвени от такива култури, в т.ч. и от царевица. Заплащайки в аванс пълната стойност на 200-те тона царевица, той приел, че ответникът щял да бъде коректен и му достави това количество. Изхождайки от тази позиция ищецът планирал и дейността си, като смятал, че нужните му количества царевица за препродажба и производство на фуражни смески били осигурени по сключения с ответника договор. Поради това, когато последният му отказал да му предаде остатъка от 79 620 кг. царевица, това довело до опасността ищецът да останел без нужните за дейността му количества от същата и наложило спешното искане на оферта за доставката й от друга фирма. Такава му била дадена от „Е." ООД, но краткото време, в което последният следвало да осигури исканото количество от 80 тона царевица, както и по-късният период от годината, предопределили и по-високата предложена цена от 320 лв. за тон, която съответствала и на цената по котировки на НСБ, на която обаче, доставката на стоката се извършвала в срок до 45 дни, а не веднага. Бидейки притиснат от времето и вземайки предвид цената на царевицата на фондовата борса, ищецът се съгласил да закупи предложената му на по-висока цена, в сравнение с договорената с ответника. Постигнатото с новия продавач съгласие за закупуване на 80 тона, при единична цена от 320 лв. за тон или общо 25 600 лв., било обективирано в издадена фактура № 831/17.05.2016 г., чиято стойност била платена от ищеца на 03.06.2016 г. по банков път на „Е." ООД. Закупените 80 тона царевица били предадени на 18.05.2016 г. в базата на новия продавач в Кнежа. Като не предал пълното договорено количество от 200 тона царевица, което било предварително заплатено, а му предал само 120.380 тона, ответникът неизпълнил частично в количествено отношение договора им за продажба в издадената фактура № 1560/15.04.2016 г. От това му неизпълнение за ищецът настъпили следните имуществени вреди. На първо място бил принуден да закупи недоставеното му от ответника количество царевица от друг търговец, но на по-висока с 55 лв. за тон цена, която била платена в повече и представлявала вреда за ищеца, общият размер на която възлизал на 4379.10 лв.. На второ място, неочакваният му отказ на 10.05.2016 г. да натовари с царевица изпратените му два камиона, довело до напразното пътуване на единият от тях от П. до Д., а на другият - от П. до 15-ти километър преди Д.. Разстоянието от П. до Д. било 123 км, поради което единият камион извършил напразен пробег от 123 км, а другият от 108 км. За 123 км, изразходеното гориво било 265.68 лв., а за 108 км било 233.28 лв. или общо 499.16 лв. за двата камиона, което също представлявало вреда от неизпълнената от ответника част от договора. На трето място ищецът платил на ответника продажната цена от 53000 лв. на 200 тона царевица по фактурата на 18.04.2016 г., а стойността на непредадените му от ответника 79.620 тона царевица, която възлизала на 21 099.30 лв., му била върната на 12.05.2016 г. Понеже ответникът не му предал царевица за посочената стойност, то ищецът неоснователно бил лишен от цената й от 21099.30 лв. за периода от 18.04.2016 г. до 12.05.2016 г., в резултат на което претърпял имуществени вреди в размера на законната лихва върху същата за този период или 146.82 лв.. Вредата, за която претендирал обезщетение от 4379.10 лв., представлявала претърпяна загуба, каквато била и вредата, за която претендирал обезщетение от 499.16 лв., а вредата, за която претендирал обезщетение от 146.82 лв., представлявала пропусната полза. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4379.10 лв. за обезщетение на претърпяна загуба от частично неизпълнение на договора за продажба на царевица по фактура № 1560/15.04.2016 г., представляваща разликата между договорената по същия цена за недоставените 79.620 тона царевица и платената поради това за доставката им по-висока цена на третото лице „Е." ООД, сумата от 499.16 лв. за обезщетение на претърпяната загуба от частичното неизпълнение на същия договор, представляваща стойността на напразно разходваното на 10.05.2016 г. гориво от двата камиона, поради неоснователния отказ за натоварването им с част от същото недоставено количество царевица, поради което единият камион напразно пътувал от П. до Д., а другият до 15-ти километър преди Д., и сумата от 146.82 лв. за обезщетение на пропусната полза поради същото неизпълнение от неоснователно задържаната от 19.04.2016 г. до 12.05.2016 г. цена от 21099.30 лв. на недоставеното количество царевица по договора, и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

Ответникът „К.” ООД заема с отговора становище за неоснователност на исковете за обезщетения от 4379.10 лв. и от 499.16 лв., и за частична основателност до 140.94 лв. на иска за обезщетение от 146.82 лв., а в хода на делото по същество моли съда да отхвърли тези искове и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото по същество.

 

Въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 15.04.2016 г. са сключили договор за продажба на 200 тона царевица, за който ответникът е издал представената фактура № 1560/15.04.2016 г. Ответникът се задължил да прехвърли собствеността и предаде на ищеца 200 тона царевица на 15.04.2016 г., а ищецът се задължил да му плати на същата дата по банков път цената й от 265 лв. за тон или 53 000 лв., и получи на същата дата тази царевица. Ищецът е заплатил цената от 53 000 лв. на 18.04.2016 г. по банков път.

По делото е установено от представените от ищеца стокова разписка и товарителници, че същият не е изпълнил точно задължението си да получи 200 тона царевица, тъй като в периода от 25.04.2016 г. до 03.05.2016 г. е получил само част от 120.380 тона от тази царевица, като на 25.04.2016 г. е получил 30.060 тона, на 27.04.2016 г. 30.060 тона, на 28.04.2016 г. 29.980 тона и на 03.05.2016 г. 30.280 тона. По делото не е установено, че между страните е налице уговорка за друга дата на получаване на 200 тона царевица, освен датата на издаване на процесната фактура – 15.04.2016 г. В този смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, към които на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща.

По делото е установено от показанията на свидетелите С. и Т., че ответникът продал 78 тона от същата царевица на 09.05.2016 г. за своя сметка, на третото лице „П.” ООД, срещу по-висока цена от 280 лв. за тон или за 21 840 лв. Това обстоятелство се установява и от съставената за тази й продажба фактура. На 10.05.2016 г. ответникът отказал да предаде на ищеца останалото неполучено от него количество царевица от 79.620 тона по договора им, въпреки, че на същата дата ищецът изпратил за получаването на част от същото количество - два камиона, управлявани от свидетелите С. и Т.. Поради това управителят на ищеца пренасочил тези камиони да товарят ечемик в с. С., когато единият от тях бил вече пристигнал в с. Д., а другият бил на около 15 км преди това село.

Поради това въззивният съд намира, че „К.” ООД се е поставил в невъзможност да изпълни в останалата му част насрещно си задължение по сключения с ищеца договор за продажба, като му предаде останалото неполучено от него до този момент количество от 79.620 тона от продадената му със същия царевица. Това частично неизпълнение на ответника на задължението му по чл. 187, изр. 1 ЗЗД е виновно, като в този смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, към които на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща.

По делото е установено, че за непредаденото от ответника количество, последният е издал представеното по делото кредитно известие № 1546/10.05.2016 г., което е подписано и от законния представител на ищеца – К.И.. С това кредитно известие № 1546/10.05.2016 г., ответното дружество е направило изявление за частично разваляне в неизпълнената й част, за недоставените по договора за продажба на ищеца 79.620 тона царевица на цена от 21 099.30 лв., а ищецът се е съгласил с това му волеизявление, подписвайки това кредитно известие, с което сключеният между страните продажбен договор е развален в тази му неизпълнена част по взаимно съгласие. Поради това ответникът е върнал на ищеца по банков път на 12.05.2016 г., получената по същия договор на отпаднало основание, с оглед частичното му разваляне - цена от 21099.30 лв. на недоставеното количество царевица.

По делото е установено, че на мястото на последната, ищецът закупил на 17.05.2016 г. от третото лице „Е.” ООД, 80 тона царевица, но на по-висока с 4379.10 лв. цена от 320 лв./тон в сравнение с тази от 265лв./тон, която е платил на ответника по процесната фактура за недоставените му 79.620 тона царевица.

От първоначалното и допълнително заключения на назначената по делото  съдебно - автотехническа експертиза, които съдът възприема, поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че разстоянието между гр. П. и с. Д., по посочения от ищеца в исковата му молба маршрут, е 121 км, по който двата товарни автомобили на ищеца биха изразходвали 77.18 литра дизелово гориво, средната пазарна цена на което на 10.05.2016 г. е 138.92 лв., а същото разстояние, но по посочения от свидетелите С. и Т. маршрут, по който те сочат в показанията си, че са преминали на 10.05.2016 г., е 151.30 км., по който същите товарни автомобили са изразходвали общо 98.09 литра дизелово гориво, чиято средна пазарна цена на 10.05.2016 г. е била 176.56 лв.

По делото е назначена и съдебно - икономическа експертиза, която е представила първоначално, повторно и допълнено повторно заключения, от които съдът възприема първоначалното заключение в неговата частта „А”, в която вещото лице е отговорило на поставените в исковата молба въпроси, както и допълненото повторно заключение, поради липса на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От възприетата от първоинстанционния съд част на ПЗСИЕ се установява, че процесната фактура № 1560/15.04.2016 г. е осчетоводена редовно в счетоводствата на страните, като ищецът е заплатил на ответника по банков път цялата й стойност от 53000 лв. на 18.04.2016 г., а е получил част от 120.380 тона от отразеното в нея количество царевица, като непредаденият му остатък от същата е 79.620 тона на стойност 21099.30 лв., която стойност ответникът му е върнал по банков път на 12.05.2016 г., на основание кредитното известие № 1546810.05.2016 г., а размера на законната лихва върху тази сума е 140.80 лв. за периода от 18.04.2016 г. до 12.05.2016 г.. От възприетото ДПЗСИЕ се установява още, че на 09.05.2016 г. ответникът е имал физическа складова наличност на царевица от 70.020 тона, на 10.05.2016 г. - 11.580 тона и на 11.05.2016 г. - 11.580 тона, а след регистрираната продажба на тази царевица на „П.” ООД с фактура № 1544/09.05.2016 г., на стойност 21840 лв., крайните му наличности на царевица са нулеви за май, юни и юли 2016 г., а за периода от 11.05.2016 г. до 31.07.2016 г. не са установени записи за извършени при него покупки/продажби на растителни стоки, различни от пшеница и рапица.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че когато един двустранен договор, какъвто е настоящия е развален изцяло или частично по взаимно съгласие на страните по него, никоя от тях няма право да търси от другата обезщетение за неизпълнението й на същия договор. В настоящия случай за непредаденото на ищеца количество от 79.620 тона царевица по процесната фактура, ответникът „К.” ООД е издал към нея кредитно известие № 1546/10.05.2016 г., което е подписано и от законния представител на ищеца и с което е развалил частично сключения между него и “И.” ООД договор. Това частично разваляне има обратно действие, поради което ищецът няма право да претендира обезщетения по чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД за неизпълнената от ответника част от задължението му по същия договор, за недоставеното количество царевица от 79.620 тона. Това е така, тъй като предпоставка за присъждане на такива обезщетения е наличие на договор, който не е развален в неизпълнената си част. Ето защо въззивният съд намира, че предявени от ищеца “И.” ООД против „К.” ОО искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да потвърди решението в обжалваната част.

Въззивникът “И.” ООД следва да заплати на „К.” ООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 506/05.06.2017г., постановено по гр.д. № 3568/2016г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.

ОСЪЖДА ”И.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***да заплати на „К.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                                                                                                                                                        2.