Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                /03.05.                        2019 година                          град С.З.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 03.04.                                                                                          2019 година

В открито заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

 

СЕКРЕТАР: Диана Иванова

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.д. № 386 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск за прогласяване нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на О.И.П. като управител на „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.*** и за овластяването му да представлява дружеството пред трети лица заедно и поотделно с досегашния управител Д.М.В., обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 0212б/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД с правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК и при условията на евентуалност е предявен иск по чл. 71 от ТЗ, в случай, че взетите решения, изброени по - горе, не са нищожни, да бъдат отменени като незаконосъобразни, като взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон и устава на „П.Х.” АД.

 

В исковата молба ищецът твърди, че е акционер в „П.Х.” АД, като притежава 237 500 броя обикновени и поименни акции, представляващи 47,5% от капитала на дружеството. Посочва, че „П.Х.” АД е едноличен собственик на капитала на десетки търговски дружества, едно от които е „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.***.

На 04.12.2013 г., при справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е установено, че по партидата на „В.Б.С.“ ЕООД, е подадено заявление образец А4 с вх. № 20131204174702 за вписване на промени в представителството на дружеството, както следва: избор на О.И.П. за управител на дружеството, който да управлява заедно и поотделно с настоящият управител Д.М.В..

Към заявлението е приложен документ, озаглавен „Протокол № 0212б/02.12.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД“, видно от който на 02.12.2013 г. лицата Д.Е., А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д., представящи се за членове на Съвета на директорите на дружеството са взели решение за избор на О.И.П. за управител на дружеството, който да управлява заедно и поотделно с настоящият управител Д.М.В..

Твърди се, че посочените решения на СД са нищожни /липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството не е свиквано и не е провеждано на 02.12.2013г.

Според ищеца, на 02.12.2013г. не е провеждано заседание на СД на „П.Х.“ АД. Посочените като участващи лица - Д.Е., А.К., М.Б.и Ц.Д., не са участвали и не са гласували в заседание на СД на дружеството. Ищецът сочи, че доколкото е разбрал, някои от тези лица не са били и на територията на Република България и няма как да са участвали в каквото и да било заседание на този орган.

След като заседание на СД на „П.Х.“ АД не е провеждано на 02.12.2013г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно неправомерно са обективирани в писмен документ и са подадени в ТР за вписване на промени въз основа на тях. Именно тези решения са нищожни съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. по описа на ВКС, ОСГК.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че заседание на СД е проведено на 02.12.2013 г., то твърди, че процесните решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива:

Твърдяното заседание на СД от 02.12.2013 г., е проведено в състав: Д.Е., А.К., М.Б.и Ц.Д.. Никое от тези лица не е действителен член на СД на дружеството и няма право да извършва волеизявления като част от колективния орган за управление.

Лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като членове на СД на дружеството на 13.11.2013 г. въз основа на твърдени решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011 г. Тъй като такова общо събрание никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него решения на ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани несъществуващи обстоятелства в ТР, ищецът е завел искова молба, с която на основание чл. 29 от ЗТР, моли съда да приеме за установено, че са несъществуващи вписаните с № 20131113171518 по партидата на „П.Х.“ АД обстоятелства, въз основа на решения на ОСА и СД на дружеството от 03.05.2011г., вкл. обстоятелствата досежно заличаването на М.В.С., С.М.К. и О. Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на тяхно място на А.К., Ц.И.Д. и М.Т.Б.. Срещу посочените решения, ищецът посочва, че е завел и искова молба по чл. 74 от ТЗ за отмяната им като незаконосъобразни, като взети в противоречие със закона и устава на „П.Х." АД, по който иск е образувано търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС, висящо към настоящия момент.

След като решенията на ОСА от 03.05.2011 г., вкл. решенията за освобождаване на М.С., О. Т. и С.К. като членове на СД и избор на М.Б., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и решенията взети с участието на тези лица, представящи се за членове на СД.

Д.Е. и А.М.са освободени като членове на СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012г. и с решение на ОСА на дружеството, проведено на 15.11.2013 г. Заличаването им в Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране на съответните регистърни производства, до приключване на съответните искови производства по чл. 74 от ТЗ.

Посочва се, че след като М.Т.Б., Ц.И.Д., Д.Е. и А.К. не са членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния орган на управление, респ. дружеството.

С оглед на гореизложеното ищецът счита, че решенията, които се твърди, че са взети от СД на „П.Х.“ АД на 02.12.2013 г., са взети от лица, които нямат качеството членове на СД на дружеството. Ето защо същите са нищожни и следва да се прогласят за такива.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.Х.” АД по същите, изложени по-горе съображения.

В допълнение отбелязва, че в случай, че се приеме, че лицата, посочени като участващи в процесното заседание на СД действително имат качеството на такива /в противното на което е убеден/, то твърди, че твърдяното заседание е проведено нередовно, тъй като А.М.не е поканен да участва и в ТР не са представени доказателства, установяващи обратното.

Моли да се прогласи нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на О.И.П. като управител на „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.*** и за овластяването му да представлява дружеството пред трети лица заедно и поотделно с досегашния управител Д.М.В., обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 0212б/02.12.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД.

Евентуално, в случай, че се счете, че взетите решения, изброени по- горе, не са нищожни, ищецът моли да се отменят същите като незаконосъобразни, като взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон и устава на „П.Х.” АД.

В отговора на исковата молба ответникът сочи, че по дефиниция искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството за защита на правото му на членство и отделните му членствени права,когато те бъдат нарушени от други органи на дружеството, различни от Общото събрание. Такъв иск може да има за предмет установяване на действителни членствени права, оспорени или нарушени от орган на дружеството и е насочен към съобразяване на органа с действителните права на акционера.

Правен интерес от предявяване на иска по чл.71 от ТЗ е винаги налице, когато се оспорват права на съдружник или акционер, или обема на тези права. Правният интерес е конкретен и той се преценява с оглед заявените факти и обстоятелства.

В конкретния случай ответникът счита, че ищецът не е изложил такива факти и обстоятелства, от които да е видно кои точно негови членствени права са нарушени и по какъв начин промяната в представителството на собствено на ответника дружество е нарушило тези му права.

Счита, че по-скоро от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че се прави опит да бъдат оспорени решения на Общото събрание на акционерите, взети на 03.05.2011г., на което е избран и въз основа, на което е вписан настоящия СД.

Следователно посочва, че ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящия иск, защото не са нарушени негови членствени отношения, което прави предявения иск недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Ако все пак съда прецени, че искът е допустим, според ответника, той по своята същност е неоснователен. Заявява, че не отговарят на истината твърденията, че не е провеждано заседание на СД на 02.12.2013г. Тези решения са взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството, поради което са и вписани в Търговския регистър.

Не е вярно и твърдението, че лицата, провели процесното заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС за техния избор от 03.05.2011г. било нищожно или незаконосъобразно. Счита, че това би могло да се установи само в един процес по чл. 74 от ТЗ. По посоченото от ищеца т.дело № 1621/2012г. на Варненски окръжен съд, заведено по реда на чл.74 от ТЗ има влязло в сила определение за прекратяване на делото относно този иск поради недопустимост /ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/.

Ответникът посочва, че няма вписани и решения на ОС на ответното дружество, с което Д.Е. и А.М.да са освобождавани като членове на СД.

Моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск и да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че с исковата си молба, депозирана на 06.12.2013 г. е предявил искове за прогласяване нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на О.И.П. като управител на „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *** и за овластяването му да представлява дружеството пред трети лица, заедно и поотделно с досегашния управител Д.М.В., обективирани в документ, озаглавен „Протокол         № 0212б/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД.

На 10.12.2013 г. по заявените със заявление А4 с вх. № 20131204174702 промени по партидата на „В.Б.С.“ ЕООД, въз основа на горопосочените решения от 02.12.2013 г. в Търговския регистър е извършено вписване с № 20131210103153.

Твърди, че така вписаните обстоятелства са несъществуващи, тъй като решенията, въз основа на които е извършено горецитираното вписване по партидата на „В.Б.С.“ ЕООД, са нищожни, невзети, по съображенията, изложени в исковата молба.

Ищецът счита, че това налага изменение на предявените искове, поради което моли същите да се считат искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 29 от ЗТР.

По отношение на възраженията за допустимостта на исковете, наведени от процесуалния представител на „П.Х.” АД с отговора на исковата молба, заявява следното:

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на „П.Х.” АД за недопустимост на предявените искове.

Според ищеца, за него е налице интерес от предявените искове, тъй като е акционер в „П.Х.” АД, като притежава 237 500 броя обикновени и поименни акции, с право на глас, представляващи 47,5% от капитала на дружеството. „П.Х.” АД е едноличен собственик на капитала на десетки търговски дружества, едно от които е „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.***.

По отношение на възраженията за неоснователност на иска, наведени от процесуалния представител на „П.Х.” АД с отговора на исковата молба, заявява следното:

Неправилни са направените от ответната страна твърдения за неоснователност на исковете.

Отново заявява и поддържа всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства.

Всички решения на СД, обективирани в „Протокол № 0212б/02.12.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД“, са нищожни /липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството изобщо не е свиквано и не е провеждано на 02.12.2013г.

Твърди и заявява, че в хода на делото ще докаже, че на 02.12.2013 г. не е провеждано заседание на СД на „П.Х.“ АД. Посочените като участващи лица - Д.Е., А.К., М.Т.В. и Ц.И.Д. в действителност не са участвали и не са гласували в заседание на СД на дружеството. Дори, доколкото успял да разбере, някои от тези лица не са били и на територията на Република България и няма как да са участвали в каквото и да било заседание на този колективен управителен орган.

След като заседание на СД на „П.Х.“ АД не е провеждано на 02.12.2013г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно неправомерно са обективирани в писмен документ. Нищожно е и вписване с № 20131210103153 на промени по партидата на „В.Б.С.“ ЕООД, тъй като е извършено въз основа на несъществуващи решения.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че заседание на СД е проведено на 02.12.2013 г., то твърди, че процесните решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива:

Твърдяното заседание на СД от 02.12.2013 г., е проведено в състав: Д.Е., А.К.. М.Б.и Ц.Д.. Никое от тези лица не е действителен член на СД на дружеството и няма право да извършва волеизявления като част от колективния орган на управление.

Лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като членове на СД на дружеството на 13.11.2013 г. въз основа на твърдени решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011 г. Тъй като такова общо събрание никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него решения на ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани несъществуващи обстоятелства в ТР, ищецът завел друга искова молба, с която на основание чл. 29 от ЗТР, моли съда да приеме за установено, че са несъществуващи вписаните с № 20131113171518 по партидата на „П.Х.“ АД обстоятелства, въз основа на решения на ОСА и СД на дружеството от 03.05.2011 г., вкл. обстоятелствата досежно заличаването на М.В.С., С.М.К. и О. Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на тяхно място на А.К., Ц.И.Д. и М.Т.В. (по която е образувано т.д. №366/2013 по описа на Старозагорски Окръжен съд). Срещу посочените решения завел искова молба за прогласяване тяхната нищожност, респективно отмяната им като незаконосъобразни като взети в противоречие със закона и устава на „П.Х.“ АД, по която е образувано търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС, висящо към настоящия момент, а също и търг, дело № 371/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.

Посочва се, че в отговора си процесуалният представител на ответника твърди, че нищожността, респ. незаконосъобразността на твърдените решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011 г. можело да се установи само в процес по чл. 74 от ТЗ, а този процес (търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС) бил прекратен, като прилага препис от определение на ВКС, Второ ТО по ч.т.д № 4138/2013 г. Ищецът счита, че посоченото твърдение е на първо място невярно по отношение на правните средства, с които може да се установи нищожност, респективно да се търси отмяна, поради незаконосъобразност на горепосочените решения. С иска по чл. 74 от ТЗ може да се търси отмяна на решение на Общото събрание на дружество, а прогласяване на неговата нищожност може да се търси с установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. На следващо място посочва, че представената в отговора информация е непълна, с което се цели превратното й възприемане. Както се виждало и от приложеното в отговора на исковата молба определение на ВКС, предявените от ищеца искове са: главни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които моли да бъде признато за установено, че Общите събрания на акционерите на „П.Х.“ АД на 18.04.2011 г. и на 03.05.2011г. не са провеждани и решенията, за които се твърди, че съществуват не са взети, поради което да се прогласят за нищожни и искове по чл. 74 от ТЗ, предявени в условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че посочените Общи събрания са проведени, с искане за отмяната на решенията като незаконосъобразни. Посочва се, че прекратено е единствено производството по евентуалните искове по чл. 74 от ТЗ, мотивирано с изтичане на преклузивния срок за предявяването им, а по главните искове за прогласяване нищожността на процесните решения производството е висящо, което е видно и от приложената към настоящата допълнителна искова молба електронна справка по делото от страницата на ВОС.

След като решенията на ОСА от 03.05.2011г., вкл. решенията за освобождаване на М.С., О. Т. и С.К. като членове на СД на дружеството и за избор на М.Б., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и решенията, взети с участието на тези лица, представящи се за членове на СД на „П.Х.“ АД.

Д.Е. и А.М.са освободени като членове на СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012 г. и с решение на ОСА на дружеството, проведено на 15.11.2013 г. Заличаването им в Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране на съответните регистърни производства, до приключване на съответните искови производства по чл. 74 от ТЗ.

След като М.Т.Б., Ц.И.Д., Д.Е., А.М.и А.К. не са членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния орган на управление, респ. „П.Х.“ АД.

С оглед на гореизложеното счита, че решенията, които се твърди, че са взети от СД на „П.Х.“ АД на 02.12.2013 г., са взети от лица, които нямат качеството членове на СД на дружеството. Ето защо, същите са нищожни и следва да се прогласят за такива.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.Х.” АД по същите, изложени по-горе съображения, както и тези изложени в първоначалната искова молба.

Моли да се уважат предявените искове и да се прогласи нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на О.И.П. като управител на „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.*** и за овластяването му да представлява дружеството пред трети лица, заедно и поотделно с досегашния управител Д.М.В., обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 0212б/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД.

Моли, след като се установи верността на изложените факти, да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че са несъществуващи/ нищожни вписаните с № 20131210103153 по партидата на „В.Б.С.“ ЕООД промени, въз основа на горните решения от 02.12.2013г.

Евентуално, в случай, че съда счете, че взетите решения, изброени по-горе, не са нищожни, ищецът моли да се отменят същите, като незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон и Устава на „П.Х.” АД.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът посочва, че доколкото в допълнителната искова молба на ищеца не се съдържа изложение на нови факти и обстоятелства, нито се допълва или пояснява първоначалната искова молба, заявява,че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Счита, че ищецът, както в исковата си молба, така и в допълнителната такава не е изложил такива факти и обстоятелства, от които да е видно кои точно негови членствени права са нарушени и по какъв начин промяната в представителството на собствено на ответника дружество е нарушило тези му права.

Твърди се, че същият, не по предвидения в закона ред прави опит да оспори решения на Общото събрание на акционерите, взети на 03.05.2011г., на което е избран и въз основа, на което е вписан настоящия СД.

Заявява, че ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящия иск, защото не са нарушени негови членствени отношения, което прави предявения иск недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Счита, че искът е и неоснователен, тъй като не отговарят на истината твърденията, че не е провеждано заседание на СД на 02.12.2013г. Твърди, че тези решения са взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството,поради,което са и вписани в Търговския регистър.

Според ответника, не е вярно и твърдението, че лицата, провели процесното заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС за техния избор от 03.05.2011г. било нищожно или незаконосъобразно. Посочва, че това би могло да се установи само в един процес по чл.74 от ТЗ, а по т.дело № 1621/2012г. на Варненски окръжен съд,заведено по реда на чл.74 от ТЗ има влязло в сила определение за прекратяване на делото относно този иск поради недопустимост/ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/.

Няма вписани и решения на ОС на ответното дружество, с което Д.Е. и А.М.да са освобождавани като членове на СД.

От друга страна, ищецът е заявил в допълнителната си искова молба, че прави изменение на предявените от него искове, поради което моли да се считат с правно основание чл.124 ал.1 ТПК във връзка с чл.29 от ЗТР. Фактически ответникът счита, че петитумът в тази допълнителна искова молба повтаря този от исковата молба, но е добавено, че вписаните в ТР обстоятелства с № 20131210103153 са несъществуващи/нищожни. Счита, че това не представлява изменение на иска, а добавяне на допълнение към петитума, което е недопустимо. Що се отнася до правната квалификация на иска сочи, че тя зависи не от посочените от ищеца текстове, а от направено искане, което е останало същото като в исковата молба.

Моли, да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск и да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

По делото е постъпила молба вх. № 4643/02.04.2019г. от „П.Х.” АД (в открито производство по несъстоятелност), представлявано от О. Т.Т., в качеството му на законен представител и изпълнителен директор на търговското дружество, в която посочва, че му е известно, че т.д. № 386/2013г. е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 371/2013г. на ОС С.З. и на 366/2013 г. на ОС С.З.. Посочва, че му е известен изходът на спора по т.д. № 366/2013г. на ОС С.З., който приключил в полза на ищеца М.В.С.. Сочи, че с решение № 331/05.07.2018г., постановено по т.д. № 366/2013г. на Окръжен съд С.З., съдът признал за установено по отношение на “П.Х.” АД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК ***, че обстоятелствата вписани с вписване № 2131113171518 по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенция по вписвания, а именно: Промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. В.**; Заличаване на О. Т.Т., като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О. Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на А.К., Ц.И.Д. и М.Т.Б. на тяхно място; Обявяване на изменен устав на “П.Х.” АД, са несъществуващи. Въпросът за състава на съвета на директорите е решен със сила на пресъдено нещо между страните и безспорно е установено, че горният състав на Съвета на директорите е нелегитимен, в такъв състав той никога не е съществувал.

Посочва, че на 07.09.2018г. горното решение е влязло в сила. С вписване № 20180910151625 по партидата на „П.Х.“ АД в ТР, са заличени промените, вписани с вписване № 2131113171518. Посочва, че действието на вписването му като член на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД и като представляващ дружеството е възобновено.

Предвид горното, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, в качеството си на представляващ ответника по делото „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) с ЕИК ***, признава в пълен обем всички предявени против дружеството искове по т.д. № 386/2013г. по описа на ОС С.З..

Декларира, че са му известни последиците от действията му, с оглед особеният текст на чл.370 от ГПК, както и правните последици от направеното признание на иска.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 от ГПК, установи следното:

 

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в постъпилата по делото молба е признал предявените искове по основание и размер.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.

С оглед направеното признание, съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Водим от горното и на осн. чл.237 ГПК, Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия си състав

 

                                          Р   Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА за нищожни решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД (в открито производство по несъстоятелност), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.***  за избора на О.И.П. като управител на „В.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.*** и за овластяването му да представлява дружеството пред трети лица заедно и поотделно с досегашния управител Д.М.В., обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 0212б/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: