Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /  03.05.                2019 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 01.04.                                                               2019 година

В   открито  заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Таня Кемерова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 137  по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

       Производството е  образувано по искова молба от „А.А.Г., със седалище и адрес на управление Р.А., гр. В., ПК **, ул. ***, представлявано от управителя К.-Е.Х., чрез пълномощника адвокат П.Д. срещу „М.“ АД – гр. С.З.ПК ***, ж.к. „***“ , ул. ***представлявано от изпълнителния директор Д.И.К..

 

      Ищецът твърди, че доверителят му е австрийско дружество, произвеждащо и търгуващо със стоманени изделия. Ответникът е българско дружество, занимаващо се със производство и конструиране на метални и стоманени изделия. Двете дружества са поддържали търговски отношения, като ответникът /лично и чрез дъщерното си дружество „К.“ ЕООД, ЕИК ***е закупувал многократно стоманени изделия от „А.А.Г. за своите производствени нужди.Комуникацията между двете дружества е преминавала през г-н М.М., който е търговски посредник на ищеца за балканския регион. Съгласно установената между двете дружества практика, конкретните доставки са се уговаряли по имейл, като след окончателното уточняване и в потвърждение на поръчката ищецът е изпращал проформа фактура до ответника. Проформа фактурите, издавани от ищеца, съдържат както количество и стойността на изделията, предмет на доставката, така и уговорка за начина и срока на доставка, включително и данни за специални условия на плащане, в случай че такива са договорени.

      Сочи се, че през 2017 г., ищецът е извършил следните доставки на ответника:

1. Съгласно поръчка от ответника, предадена на ищеца чрез посредника г-н Марков, ищецът е съставил и изпратил до ответника Проформа фактура № РП 1700019 от 19.06.2017 г., за доставка на стоманени изделия, подробно описани във фактурата.

Ищецът  отбелязва, че в тази проформа фактура погрешно е посочил фирмата „К.“ ЕООД /дъщерно дружество на ответника/, като получател. В действителност проформа фактура №Р111700019 от 19.06.2017г. е била  предназначена за ответника „М.“ АД, което е видно и от факта, че в полето ДДС номер на тази проформа фактура е вписан ДДС номера на „М.“ АД, а именно BG833067427. След получаване на тази проформа фактура, ответникът “М.“ АД е извършил авансово плащане по нея на сумата в размер на 21 529,20 BGN /двадесет и една хиляди петстототин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, равняващи се на 11 000,00 EUR /единадесет хиляди евро/, съгласно приложеното банково извлечение от 26.06.2017г.

  В исковата молба се сочи, че преди ищецът да достави изделията, описани в проформа фактура №Р111700019 от 19.06.2017г, ответникът е направил ново запитване за доставка на допълнителни стоманени изделия. В изпълнение на запитването, ответникът е издал проформа фактура № P111700021 от 30.06.2017 г. за доставка на стоманени изделия, подробно описани във фактурата.

   Ищецът е експедирал поръчаните от ответника изделия, съгласно двете проформа фактури, наведнъж. При предаването на доставките на превозвача, към международната товарителница, се сочи, че ищецът е приложил и стокова разписка № LI1700089 от 29.06.2017г. за експедиция на стоките по проформа фактура №Р111700019 от 19.06.2017г. и стокова разписка № LI1700090 от 30.06.2017г. за експедиция на стоките по проформа фактура № Р111700021 от 30.06.2017г.   

    Ищецът твърди, че двете стокови разписки са били вписани в съставената международна товарителница CMR, при предаването на стоките на превозвача, като съгласно същата товарителница, стоките са били получени от представител на ответника „М.“ АД на 07.07.2017г. в град С.З..

     След експедиране на горепосочените две доставки, ищецът е издал и изпратил на ответника и съответните окончателни фактури № RE11700077 от 03.07.2017 за доставените стоки на стойност 22762, 10 EUR /двадесет и две хиляди седемстотин шестдесет и две евро и десет цента/, съгласно стокова разписка № LI1700089 от 29.06.2017г и фактура № RE11700078 от 03.07.2017г. за доставените стоки на стойност 7.168,00 EUR /седем хиляди сто шестдесет и осем евро/, съгласно стокова разписка № LI 1700090 от 30.06.2017 г.

     След експедиране на двете описани по-горе доставки, ответникът е направил нова поръчка за доставка на горещовалцувани метални пръти на стойност 464,00 EUR /четиристотин шестдесет и четири евро/. Поради ниската стойност на поръчката, оферта и проформа фактура не са били издавани, а стоките са експедирани директно към ответника, съгласно стокова разписка № LI 1700091 от 06.07.2017г., вписана надлежно в съответната международна товарителница CMR, съгласно която същите са получени от ответника „М.“ АД на 13.07.2017 г., като за  извършената доставка е била издадена фактура №RE11700083 от 14.07.2017г.

   Ищецът сочи, че от всичко изложено е видно, че е доставил на ответника стоки на обща стойност 30394,00 EUR /тридесет хиляди триста деветдесет и четири евро/, съгласно горепосочените три фактури с номера № RE11700077, № RE11700078 и № RE11700083, като ответникът е получил доставките и не е възразил относно количеството и качеството на доставените стоки.

  Във връзка с горепосочените доставки, ищецът „А.А.Г. сочи, че е получил само едно частично плащане на стойност 11000 EUR /единадесет хиляди евро/ от дата 26.06.2017 г. Следователно, към момента дължимата от ответника и неплатена сума по горепосочените фактури възлиза на 19394,10 EUR /деветнадесет хиляди триста деветдесет и четири евро и десет цента/.

    В молбата се твърди, че ищецът многократно е приканвал „М.“ АД за заплащане на дължимата сума, а именно чрез имейл съобщения от 25.08.2017г., от 26.09.2017 г., от 11.10.2017., от 17.10.2017 г., от 03.11.2017 г., 13.11.2017 г., 08.01.2018 г., 19.02.2018 г., 26.02.2018. и от 02.03.2018 г.

    Сочи се, че на 26.04.2018г. на ответника е била връчена и покана за доброволно изпълнение, с която му е бил предоставен поредният срок за заплащане на сумата. Отново не са постъпили нито възражения, нито плащания.

   Ищецът сочи, че са налице три валидно сключени договори за продажба на стоки, за които са издадени надлежни три фактури с номера № RE11700077, № RE11700078 и № RE11700083. Ответникът е извършил частично плащане, получил е и приел стоките без възражение, но не е извършил дължимото заплащане на продажната цена в пълен размер. Ищецът твърди, че видно от проформа фактура №Р111700019 от 19.06.2017г., останалите 50 % от продажната цена е следвало да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от получаване на доставката. Следователно срокът за заплащане е изтекъл на 07.08.2017г.

   За останалите две доставки на стойност 7168,00 EUR и 464,00 EUR не е определен изричен срок за плащане. Съгласно чл.58 от Конвенцията за Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, когато изричен срок за плащане не е определен, купувачът е длъжен да заплати продажната цена при получаване на стоката, като съгласно чл.59 от Конвенцията не се изискват допълнителни формалности, като например допълнителна покана от продавача. Следователно, тъй като последната доставка е била извършена на 13.07.2017г., към 08.08.2017 г. сумите по фактури с номера № RE11700078 и №RE 11700083 също са били отдавна дължими, поради което от дата 08.08.2017г., ответникът е в забава със заплащането на сумата в размер на 19 394, 10 EUR /деветнадесет хиляди триста деветдесет и четири евро и десет цента/. Съгласно чл.78 от Конвенцията, на ищецът ответникът дължи лихва за забава, която за периода 08.08.2017г. - 23.05.2018г. възлиза на 1.557,04 EUR / хиляда петстотин петдесет и седем евро и четири цента/.

    Постъпила е уточнителна молба от ищеца с дата 20.06.18 г.Ищецът разграничава размерите на главниците и претендираните лихви за всяка една от фактурите.Посочва,че общата сума на главницата по трите фактури възлиза на 19 394,10  евро ,а общата сума на лихвите за забава по трите фактури,за претендирания период 08.08.2017 г.-23.05.2018 г. възлиза на 1 557,04 евро.След подаването на исковата молба ищецът заплатил посредством два парични превода пълната сума на главницата.Ищецът оттегля  предявения иск в частта му ,в която се иска осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 19 394,10 евро-главница по трите процесни фактури ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане.Заявява,че поддържа предявения иск в останалата му част,в която се иска осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1 557,04 евро-законната лихва за плащането по  трите процесни фактури.Заявява също така,че поддържа искането за присъждане на сторените деловодни разноски на ищеца в пълен размер.

         Ответникът „М.“ АД – гр. С.З. не оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „М.” АД е дължал на ищеца заплащането на сумата 19 394,10 евро по фактури № RE 11700077/03.07.2017г., № RE11700078/03.07.2017 г. и № RE11700083/14.07.2017 г., но твърди, че тези задължения са били погасени чрез плащане на 01.06.2018г., за което представят нотификации за извършени плащания от 31.05.2018г. с общ размер на преведените по тях суми - 19 394.10 евро. Предвид изложеното счита, че за ищецът е отпаднало правното основание за завеждане на исковата претенция, тъй като претендираната по горепосочените фактури сума вече е била платена от ответника. Сочи, че това обстоятелство се подкрепя и от депозираната от пълномощника на ищеца молба, с която оттегля предявеният иск в частта, с която се иска осъждане на ответника за сумата в размер на 19394.10 евро.

  Предвид горното, ответникът оспорва предявените от А.А.Г.искове в частта им относно размера на претендираните лихви за забава. Сочи, че в исковата молба не е посочено правното основание на претенциите за лихви. Същите не следвало да бъдат с квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД доколкото се касае за спор с международен характер т.е. приложение следва да намерят правилата на международното частно право - чл. 7, ал. 2 от Конвенцията на ООН. Предвид изложеното, считат акцесорните искове за неоснователни и недоказани.Оспорва и размера на претендираните съдебно-деловодни разноски в това число и адвокатско възнаграждение, тъй като счита, че същите многократно надхвърлят размера на евентуално дължимите суми за лихва за забава.

      С оглед гореизложеното ответникът моли да се отхвърлят исковите претенции на А.А.Г., като неоснователни и недоказани по основание и размер,  да бъдат отхвърлени изцяло или да бъдат намалени и претендираните съдебно-деловодните разноски и адвокатското възнаграждение.Претендират и направените съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за неуважената сума ,претендирана в исковата молба.

 

      Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

      Предявен е иск с правно основание чл.78 от Конвенцията на ООН във вр. чл.4 параграф 1 б.“а“ от Регламент /ЕО/ №593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим І/.

       След погасяването чрез плащане на главното задължение предмет на разглеждане е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1.557,04 EUR , представляваща:

- Законната лихва за забава на плащането по фактура №RE 11700077 .от 03.07.2017, за периода 08.08,2017 - 23.05.2018г, възлизаща на 944,31 EUR /деветстотин четиридесет и четири евро и тридесет и един цента/;

- Законната лихва за забава на плащането по фактура № RE11700078 от 03.07.2017г, за периода 08.08.2017 - 23.05.2018г, възлизаща на 575,48 EUR /петстотин седемдесет и пет евро и четиридесет и осем цента/;

- Законната лихва за забава на плащането по фактура № RE11700083 от 14.07.2017г,, за периода 08.08.2017 - 23.05.2018г, възлизаща на 37,25 EUR /тридесет и седем евро и двадесет и пет цента/.

 

     В хода на производството се установява следното: Ищецът е австрийско дружество, произвеждащо и търгуващо със стоманени изделия. Ответникът е българско дружество, занимаващо се със производство и конструиране на метални и стоманени изделия. конкретните доставки са се уговаряли по имейл, като след окончателното уточняване и в потвърждение на поръчката ищецът е изпращал проформа фактура до ответника. Не се спори от страните по делото,че през 2017 г., ищецът е извършил следните доставки на ответника: по проформа фактура № РП 1700019 от 19.06.2017 г., за доставка на стоманени изделия, подробно описани във фактурата, по проформа фактура № P111700021 от 30.06.2017г. за доставка на стоманени изделия, подробно описани във фактурата и по фактура №RE11700083 от 14.07.2017г. След експедиране на горепосочените две доставки, ищецът е издал и изпратил на ответника и съответните окончателни фактури № RE11700077 от 03.07.2017 за доставените стоки на стойност 22762, 10 EUR /двадесет и две хиляди седемстотин шестдесет и две евро и десет цента/, съгласно стокова разписка № LI1700089 от 29.06.2017г и фактура № RE11700078 от 03.07.2017г. за доставените стоки на стойност 7.168,00 EUR /седем хиляди сто шестдесет и осем евро/, съгласно стокова разписка № LI 1700090 от 30.06.2017 г. След експедиране на двете описани по-горе доставки, ответникът е направил нова поръчка за доставка на горещовалцувани метални пръти на стойност 464,00 EUR /четиристотин шестдесет и четири евро/. Поради ниската стойност на поръчката, оферта и проформа фактура не са били издавани, а стоките са експедирани директно към ответника, съгласно стокова разписка № LI 1700091 от 06.07.2017г., вписана надлежно в съответната международна товарителница CMR, съгласно която същите са получени от ответника „М.“ АД на 13.07.2017 г., като за  извършената доставка е била издадена фактура №RE11700083 от 14.07.2017г.

      Спорният момент е относно дължимостта и приложимото право относно мораторната лихва.

       По делото се установява,че ищецът многократно е приканвал „М.“ АД за заплащане на дължимата сума, а именно чрез имейл съобщения от 25.08.2017г., от 26.09.2017 г., от 11.10.2017., от 17.10.2017 г., от 03.11.2017 г., 13.11.2017 г., 08.01.2018 г., 19.02.2018 г., 26.02.2018. и от 02.03.2018 г. На 26.04.2018г. на ответника е била връчена и покана за доброволно изпълнение, с която му е бил предоставен поредният срок за заплащане на сумата. Не е постъпило плащане.

     Налице са  три валидно сключени договори за продажба на стоки, за които са издадени надлежни три фактури с номера № RE11700077, № RE11700078 и № RE11700083.

    Съгласно чл.58 от Конвенцията за Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, когато изричен срок за плащане не е определен, купувачът е длъжен да заплати продажната цена при получаване на стоката, като съгласно чл.59 от Конвенцията не се изискват допълнителни формалности, като например допълнителна покана от продавача. Последната доставка е извършена на 13.07.2017г., т.е  към 08.08.2017 г. сумите по фактури с номера № RE11700078 и №RE 11700083 също са били отдавна дължими, поради което от дата 08.08.2017г., ответникът е в забава със заплащането .

 

   В случая се касае до извършена международна продажба на стоки от А.А.Г.за България, при което правоотношенията между страните се уреждат от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Международният характер на продажбите произтича от факта, че договарящите страни са търговци с място на дейност в различни държави, които са страни по Конвенцията. Същата се явява приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор за договорно неизпълнение.

     В хода на производството е назначена съдебно-икономическа експертиза,от чието заключение се установява следното: Лихвата за забава, съгласно българското законодателство, е в размер на 10% годишно, като въз основа на нея обезщетението за забава, дължимо от ответника, е в размер на 944.24 EUR /деветстотин четиридесет и четири евро и двадесет и четири цента/ по фактура № RE11700077, в размер на 575.43 /петстотин седемдесет и пет евро и четиридесет и пет цента/ по фактура № RE11700078 и в размер на 37.25 EUR /тридесет и седем евро и двадесет и пет цента/ по фактура RE11700083. Общото обезщетение по трите фактури, за периода 08.08.2017- 23.05.2018г., е в размер на 1556.92 EUR /хиляда петстотин петдесет и шест евро и деветдесет и два цента/.Лихвата за забава, съгласно австрийското законодателство, е в размер на 8.58 % годишно, като въз основа на нея обезщетението за забава, дължимо от ответника, е в размер на 810.15 EUR /осемстотин и десет евро и петнадесет цента/ по фактура № RE11700077, в размер на 493.72 /четиристотин деветдесет и три евро и седемдесет и два цента/ по фактура № RE11700078 и в размер на 31.95 /тридесет и едно евро и деветдесет и пет цента/ по фактура RE11700083. Общото обезщетение по трите фактури, за периода 08.08.2017-23.05.2018г., е в размер на 1335.82 EUR /хиляда триста тридесет и пет евро и осемдесет и два цента/.

 

    Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца,че договорите са сключвани чрез поделение на ищеца в Република България. Не е доказано сключване на договорите чрез поделение на ищеца в Република България, поради което е приложим общия случай на чл. 4, параграф 1, буква а от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) Хе 593/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), съгласно който приложимо е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача, а имено - Австрийското право. В този случай, ответникът следва да бъде осъден да заплати лихви за забава, при прилагане на лихвен процент от 8.58 % годишно. Предявеният иск за лихви е основателен и доказан до размера на 1335.82 евро и до този размер следва да бъде уважен. По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, съдът счита, че същото следва да бъде редуцирано до размера 2 000 лева, предвид спецификата на конкретния правен спор и приложимостта на международното частно право.  Минималния размер е 1759 лв. съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

     Водим от горните мотиви, съдът

                                                       

 

                                              РЕШИ:

 

 

 

ОСЪЖДА „М.“ АД – гр. С.З.,ЕИК 833067427 ПК ***, ж.к. „***“ , ул. ***представлявано от изпълнителния директор Д.И.К. да заплати на „А.А.Г., със седалище и адрес на управление Р.А., гр. В., ПК **, ул. ***, представлявано от управителя К.-Е.Х., чрез пълномощника адвокат П.Д. сумата 1335.82 EUR /хиляда триста тридесет и пет евро и осемдесет и два цента/ -лихви за забава по следните фактури : фактура № RE11700077, фактура № RE11700078 и фактура RE11700083 за претендирания период 08.08.2017г.-23.05.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания размер 1 557,04 EUR като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „М.“ АД – гр. С.З.,ЕИК 833067427 ПК ***, ж.к. „***“ , ул. ***представлявано от изпълнителния директор Д.И.К. да заплати на „А.А.Г., със седалище и адрес на управление Р.А., гр. В., ПК **, ул. ***, представлявано от управителя К.-Е.Х., чрез пълномощника адвокат П.Д. сумата 545,37лв./петстотин четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/-разноски по делото съобразно уважената част от иска.

     

      РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

        

-


     

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: