Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /               23.05.2019 година                         град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 23.04.                                                                                                          2019 година

В публично заседание в следния състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 29 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединение искове, с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

 

Настоящото производство е образувано, след като с решение №298/02.11.2018г., постановено по т.д.№551/2018г. Апелативен съд - Пловдив е обезсилил решение №110/07.03.2018 г., постановено по т.д. №166/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав  на съда.

 

Ищецът “П. Е. Б. Е.” АД твърди, че по силата на сключен между страните на 09.10.2015г. договор, ищцовото дружество следвало да произведе за ответника асфалтови смеси. Твърди, че изискващите се от него действия били извършени качествено и в срок, за което била налице данъчна фактура № 102822/31.10.2015г. за сумата от 64 651,20лв., която сума била частично изплатена.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, ответникът “П. П. Г.” ЕООД дължи на “П. Е. Б. Е.” АД сумата от 30 786,52лв. с вкл. ДДС, което се установявало от споразумителен протокол от 22.04.2016г. за извършено прихващане. Видно от този протокол към 22.04.2016г. задължението на ответника към ищеца по горепосочената фактура възлизало на 30 786,52лв. с вкл. ДДС.

Посочва, че въпреки изпратените покани за доброволно изпълнение и проведените разговори, към момента на депозиране на исковата молба плащане на дължимата сума не е извършено.

Съгласно чл.6, раздел 3 от сключения между страните договор, плащането следвало да се осъществи в 30- дневен срок след издаване на фактурата, като падежът по същата бил настъпил на 30.11.2015 г. От датата на падежа 30.11.2015г. до 09.12.2016г. ищецът на основание чл.86 ЗЗД претендира обезщетение за забава в размер на 3 221,91лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на “П. Е. Б. Е.” АД – гр. С. З. сумата от 34 008 лв., от които 30 786, 52 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по фактура №102822/31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3221,91лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 30.11.2015г. до 09.12.2016г.

Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове - главен и акцесорен.

Оспорва твърдението, че дължи претендираната с исковата молба сума, като остатък от фактура № 102822/31.10.2015г. Оспорва да е получавал фактурираните количества асфалтови битомизирани смеси за основа, а именно 2267,200 тона. Също така оспорва фактурираното количество битум за 3,360 тона, тъй като видно от договора, за производство на процесните смеси, в задължение на възложителя е било да представи битума и фракциите и именно по този начин е протичал производствения процес.

Оспорва твърдението, че с протокол за прихващане от 22.04.2016 г. по смисъла на чл. 103 от ЗЗД ответното дружество е признало като задължение цялата фактура с № 102822/31.10.2015 г. Счита, че този документ по никакъв начин не може  да се приеме като признаване на задължението и да обвърже ответника. Счита, че частичното прихващане е като частичното плащане, частичното плащане по дадена фактура не означавало, според ответника, признание на неплатената част от фактурата и не може да се тълкува като признание за остатъчната сума.

Оспорва да е приел приложените по делото покани за доброволно плащане, като твърди, че същите не са получени и приети от упълномощено от дружеството лице и не са стигнали до знанието на законния представител на ответното дружество.

Прави възражение за неизпълнен договор, поради което ответникът е упражнил договорното и законно право за задържане на насрещната престация.

Твърди, че ищецът не е върнал невложените количества битум и фракции, които ответникът е предоставял за производството на асфалтови смеси, в размер на 24,980 т. битум и 7,04 т. фракция, въпреки че е бил длъжен да го стори по смисъла на чл. 2 ал.3 от процесния договор, за което прави възражение за прихващане със стойността на невърнатите материали.

По отношение на акцесорния иск, оспорва обективно съединения иск за мораторна лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, както по основание, така и по размер, като ответникът твърди, че не е изпаднал в забава.

Във връзка с направените оспорвания са изложени подробни съображения от страна на ответника.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 09.10.2015г. е бил сключен договор между страните за производство на асфалтови смески, като по смисъла на чл.1 възложителят е осигурявал част от суровините за възложеното производство. Осигуряваните материали от възложителя са били битум и фракция и са доставяни директно в асфалтовата база на ищеца, като са складирани там. Съгласно чл.2 от процесния договор страните са се договорили, че невложените в производството количества материали подлежат на връщане или на прихващане. Предвид възложеното количество асфалтови смеси и реално изработените, възложителят е осигурил битум и фракции за ищцовото дружество, надвишаващи нуждите на производството, поради което неоползотворените материали следвало да бъдат върнати или да бъдат заплатени на възложителя по смисъла на чл.2 във вр. с чл. 10 от процесния договор. Твърди се, че на ответника не са върнати фракциите и битума, които не са вложени в производството. Поради тази причина възложителят е упражнил право на задържане, докато дължимите за връщане суровини не бъдат реално върнати или заплатени. Ето защо счита, че ищцовото дружество не е изпълнило точно поетите договорни задължения, противно на въведените в исковата молба твърдения.

Ответникът оспорва претенцията за присъждане на разноски на ищеца, тъй като твърди, че не е дал повод за предявяване на настоящия иск и не следва да му се възлага отговорност за сторените разноски.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените с исковата молба главен и акцесорен иск, както и претенциите за разноски в производството, като неоснователни.

От своя страна ответникът също претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

 

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва изцяло всички възражения в отговора на исковата молба. Заявява, че поддържа изложеното в исковата молба и допълва същата.

Посочва, че съгласно чл.2, ал.1 от процесния договор, възложителят е следвало да достави конкретни материали - битум и фракции, необходими за производство на асфалтовите смеси, като съгласно условията на ал.2 от чл.2, изпълнителят се е задължавал да се съобразява с предварително одобрена рецепта от „Института по пътища и мостове" гр.София.

Твърди, че изпълнителят е произвел съответното количество асфалтови смеси, като произведения материал бил на обща стойност 64651.20лв. с включено ДДС, от които 52 145.60лв. без ДДС - произведена битумизирана смес за основи и 1730.40лв.без ДДС - стойността на фактуриран битум, което количество битум е предоставено от изпълнителя, тъй като предоставения битум от възложителя е бил недостатъчен за произведеното количество асфалтови смеси. В този смисъл счита твърденията на ответника, че ищецът не е върнал неизползваните материали -  битум и фракции, за изцяло неоснователно, тъй като предоставеният материал битум даже се е оказал недостатъчен. Поради това, страните са се споразумели съответното количество за производство, което е предоставено от самия изпълнител, да бъде заплатено от страна на възложителя, а именно 3,360 тона битум на единична цена 515лв. или общо 1 730.40лв. без ДДС. /представляваща част от задължението по фактура № 102822/31.10.2015г.

Посочва, че произведените асфалтови смеси са съобразно изискванията на възложителя и съобразно предоставената от същия рецепта. Асфалтовите смеси били приети от ответника, за което били подписани приемо-предавателни протоколи - кантарни бележки, където е отбелязано полученото и прието от възложителя количество. Именно въз основа на тези първични счетоводни документи е издадена процесната данъчна фактура №102822/31.10.2015г. Сочи, че твърденията на ответника, че фактурата не е получена или не е осчетоводена, не отговарят на обективната истина.

Посочва, че на 30.12.2015г., страните подписали протокол, в който  уточнили стойността на неизползваното количество - фракция, възлизаща на обща стойност 1 364.68лв. Въз основа на този протокол е издадена фактура № 1000000603/04.01.2016г. на обща стойност 1 364.68лв. с вкл.ДДС, която също е приета и осчетоводена от двете страни по делото.

На 30.12.2015г. било извършено първото плащане по горепосочената фактура № 102822/31.10.2015год, като плащането е в размер на 32 500лв. и останал остатък за плащане в размер па 32 151.20лв. Счита, че фактът, че ответникът извършва частични плащания по фактурата е доказателство, че той признава дължимостта й.

Твърди, че в отговор на изпратеното запитване, ответникът признал дължимостта на сумата в размер на 30 786.52лв. /остатъкът от процесната фактура/, след извършено прихващане в размер на сумата от 1 364.68лв. с вкл.ДДС /дължимата сума от страна на ищеца за невложеиия материал за фракции/. В тази връзка на 22.04.2016г. бил подписан протокол за прихващане, съгласно който ответникът за пореден път признавал задълженията си по фактура № 102822/31.10.2015г. след извършеното прихващане в размер на 30 786.52лв. - която сума е и предметът на настоящата искова претенция.

Ищецът изцяло оспорва възражението за прихващане със стойността на ползваните от ищеца материали, които според ответника били невърнати  -битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно уговорките на договора, а именно със сумата в размер на 1364.68 е ДДС за фракция и 14238.80лв. с ДДС за битум или общо за сумата от 15 603.48лв. с ДДС. Твърди, че не дължи допълнително средства за неизползван битум, поради причината, че такъв не съществува.

Заявява, че изцяло поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът е взел становище във връзка с направените уточнения в допълнителната искова молба, като изцяло се противопоставя на същите.

Оспорва твърдението, че е бил предоставян битум, само по описаните в допълнителната искова молба и приложени към нея документи за гориво, а именно ЧМР № 0275257/14.10.2015 г., ЧМР 10521/20.10.2015 г. и ЧМР№5/12.10.2015 г. Макар и приложеното ЧМР да било подписано от трета фирма, действително битум бил получен от ищеца.

Относно твърдението на ищеца, че не следва да се връща остатъчния прах от фракциите, с твърдението, че такъв не е ползван в производството на възложените асфалтови смеси, ответникът твърди, че същото било невярно и не отговаряло на истината. Пояснява, че претендираният за връщане от ответника остатъчен прах (“каменно брашно”) бил материал, който се отделял при производството на асфалтовите смеси именно от фракцията, която била предоставена от ответника, поради което същият следвало да му бъде върнат, тъй като съставлявал самостоятелен вид строителен материал, който се използвал за производство на различни строителни продукции. Посочва, че претендираното количество се е получило, като ответникът е изчислил от предоставените фракции в общо количество 199,50 т. остатъчен прах, а ищцовото дружество е приело за установено количество 189,50 т., което следвало да се върне или да се приспадне от задълженията на ответника. Посочва, че в първоначалния отговор била записана сумата за 199,5 т., като  ответникът не бил взел предвид, че 10 т. били оспорени от ищеца, с което се бил съгласил.

Оспорва твърдението, че процесната фактура била получена от представител на ответника, като заявява, че към датата, от която била обратната разписка от фирма “Спиди”, работещ служител с име Лозанова нямало. Посочва, че в договора било уговорено, че тридесет дневния срок за плащане започвал да тече от момента на получаване на фактурата.

Ответникът оспорва твърдението, че приложените в допълнителната искова молба покани за доброволно плащане от 28.09.2016 г. и 26.10.2016 г. били получени от ответното дружество. Посочва, че ищецът не представял доказателства в тази връзка.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е направил възражение за прихващане с фракция стойността, на която вече била прихваната. Напротив количеството прихваната фракция в споразумителен протокол от 22.04.2016г. била отделна и независима сума от тази, за която е направил възражение за прихващане, тъй като била за твърдяното от ответника невърнато каменно брашно- остатъчен прах. Посочва, че сумата за прихващане на претендирания от ответното дружество остатъчен прах била в размер на 1298,07 лв. с ДДС за 189,5 тона.

Оспорва твърдението, че щом имало плащане по част от процесната фактура, ответникът бил признал цялата стойност на фактурата. Твърди, че макар и да има частично плащане, то това не означавало, че признава задължението по цялата фактура. В този смисъл се позовава на съдебна практика.

Твърди, че споразумението от 22.04.2016 г. не можело да се приравни на признание на задължението по процесната фактура, тъй като с цитираното споразумение се целяло единствено и само да се прихванат насрещни задължения, т.е да се погасят до размера на по-малкото от тях. Счита, че прихващането било равнозначно на плащане. Следователно се налагал изводът, че погасяването чрез прихващане можело да означава признание само на онази част от ищцовото вземане, до размера на неговото задължение на ответника, не и за останалата неприхваната част.

Относно твърдението, че потвърждението от 06.02.2016 г. за инвентаризационни нужди също съставлявало признание на процесната сума по процесната фактура с №102822/31.10.2015 г., ответникът счита същото за несъстоятелно.

Оспорва обстоятелството, че за произведения материал имало недостиг на битум. Твърди, че не е имало такъв недостиг, като посочва, че това обстоятелство се обосновава от доставеното от ответника количество битум, което не само, че било стигнало, но  и останало неоползотворено.

Оспорва акцесорната претенция за забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД, като счита, че ищецът не обосновава момента на падежа.

Евентуално, ако съдът цени споразумението от 22.04.2016г., като признание на процесната сума по процесната фактура, то счита, че следва да се  вземе  предвид обстоятелството, че с това споразумение се предоговаря и срокът за плащане.

Оспорва доказателствата, приложени към допълнителната искова молба, изразяващи се в документи за доставка на смеси за основа от 18.10.2015 г. до 24.10.2015 г., като твърди, че същите не можели да удостоверят приемане на процесната стока, тъй като не били приети от представител на ответното дружество, поради което били ирелевантни и не можели до обосноват твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Оспорва и приемо- предавателен протокол от 30.12.2015г., тъй като не бил подписан от законния представител на ответното дружество.

Поддържа направеното с първоначалния отговор искане, съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен по основание и размер. Евентуално, ако съдът стигне до извод за основателност на претенцията, то моли да бъдат уважени направените от ответното дружество възражения за прихващане, което да бъде сторено от претендираната главница.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Между страните е бил сключен договор от 09.10.2015г. съгласно, който  “П. Е. Б. Е.” АД е следвало да произведе за “П.П. Г.” ЕООД асфалтови смеси. Ищецът изпълнил  задълженията си, за което е издадена данъчна фактура № 102822/31.10.2015г. за сумата от 64 651,20лв., която сума била частично изплатена.

По делото е представен споразумителен протокол от 22.04.2016 г. за извършено прихващане между страните, от който е видно, че  задължението на ответника към ищеца по горепосочената фактура възлиза на 30 786, 52 лв. с вкл. ДДС.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, в хода на съдебното производство е била назначена съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема /л.42-л.46 от т.д.166/17 на СтОС/.

От заключението на експертизата  се установява, че основание за издаване на фактура №102822/31.10.2015 г. е доставка на битумизирана смес и доставка на битум, съгласно договор за производство на асфалтови смеси от 09.10.2015 г. между „ПСК ЕС БИ ЕС" АД и „П.П. Г." ЕООД.

В тази  фактура №102822/31.10.2015 на “П. Е. Б. Е.” АД към „П. П. Г." ЕООД е посочено като основание за издаването й доставката на битумизирана смес за основи 2 267,20 тона с единична цена 23,00 лв., на обща стойност 52 145,60 лв. без ДДС и доставка на битум - 3,360 тона с единична цена 515,00 лв., на обща стойност 1730,40 лв. без ДДС.

Общата стойност на фактурата  е 64 651,20 лв. с ДДС, от които данъчната основа е 53 876,00 лв. и 10 775,20 лв. ДДС.

Видно от заключението, Фактура №102822/31.10.2015 г. е осчетоводена при ищеца на 31.10.2015 г., по дебита на сметка 41101 „Клиенти", аналитична партида „П. П.Г." ЕООД по кредита на сметка 45302 „ДДС върху продажбите", по кредита на сметка 701 „Приходи от продажба на продукция" и по кредита на сметка 706 „Приходи от продажба на материали".

Фактурата е включена в дневника за продажби по ДДС, подаден в НАП със СД с вх.№ ДДС.2400-1722465/13.11.2015 г.

Относно обстоятелствата, свързани с осчетоводяване на процесната фактура от страна на ответника и включването й в дневниците за покупки по ДДС, експертът не е дал отговори, поради невъзможност да осъществи връзка с ответника „П. П.Г." ЕООД и да извърши съответните проверки в счетоводството му.

Според експертизата, на 30.12.2015 г. е преведена сумата 32 500,00 лева от отв.„П.П.Г." ЕООД по сметката “П. Е. Б. Е.” АД BG39STSA93000014940977 в Банка ДСК АД, като е останал  за плащане остатък по фактурата в размер на  32 151.20 лв.

 

Видно от заключението, основание за издаване на фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. от „П. П. Г." ЕООД към “П. Е. Б. Е.” АД за доставка на фракция 12/20-АБ Клокотница 116.400 тона с единична цена 7.82 лв., на обща стойност 910.25 лв. без ДЦС и превоз на 13 км. 1513 ткм по 0,15 лв. ед.цена за 226.98 лв.

Общата стойност на фактурата е 1 137.23 лв. и ДДС 227,45 лв., като общата сума за плащане е 1364.68 лв. Между страните е подписан приемно-предавателен протокол на 30.12.2015г.

Посочената Фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на “П. Е. Б. Е.” АД по дебита на сметка 302 „Материали", по дебита на сметка 45301 „ДДС за покупки" и по кредита на сметка 401 "Доставчици" аналитична партида „П.П. Г." ЕООД,

Фактурата е включена в дневника за покупки по ДДС, подаден в НАП със СД № ДДС 2400-1750623/12.02.2016 г., като ищецът е упражнил правото на ползване на данъчен кредит в размер на 227.45 лв.

Според заключението на експертизата, е била извършена годишна инвентаризация на разчетите от страна на “П. Е. Б. Е.” АД Ищецът е изпратил молба за потвърждение на вземане и задължения към „П.П.Г." ЕООД, с изходящ №25/06.02.2017 г., която е входирана с №47/20.02.2017 г. от „П. П.. ЕООД, което е отговорило и потвърдило задължения / остатък по процесната фактура №102822/31.10.2015 г. и прихващане, съгласно споразумителен протокол от 22.04.2016 г., потвърдена е сумата в размер на 30 786.52 лв.

Подписаният между страните споразумителен протокол за прихващане от 22.04.2016г., е осчетоводен в счетоводството на “П. Е. Б. Е.” АД. Осчетоводяването е по Дебита на сметка 401 "Доставчици" и кредита на сметка 411 „Клиенти" сумата в размер на 1 364,68 лв., и остава дължима сума в размер на 30 786.52лв, която е потвърдена от „П. П. Г." ЕООД, съгласно изискванията на чл.22 (1) от Закона за счетоводството.

Видно от експертизата, размерът на мораторната лихва върху сумата от 30 786.52 лв., считано от 30.11.2015 г. до 09.12.2016 г. е 3 221.91 лв.

 

От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява отново основанието за издаване на фактура №102822/31.10.2015 г.  

Количеството смес, фактурирано от “П. Е. Б. Е.” АД към „П.П. Г." ЕООД е на база количеството по пътно-прехвърлителни разписки за извозване от база на “П. Е. Б. Е.” АД до обект АМ"Марица", която се изгражда от „П. П. Г." ЕООД, които вещото лице е описало подробно в допълнителното си заключение.

Общо са били превозени 2267200 кг. смеси, за което количество е издадена фактура №102822/31.10.2015г. - доставка на битум - 3,360 тона с единична цена 515,00 лв., на обща
стойност 1730,40 лв. без ДДС. Общата стойност на фактура №102822/31.10.2015 е 64 651,20 лв. с ДДС, от които данъчната основа е 53876,00 лв. и 10 775,20 лв. ДДС, както вече беше посочено в настоящото изложение.

Съгласно представена на експерта информация от отв.„П. П.Г." ЕООД за включената в дневниците за покупки по ДДС, фактура №102822/31.10.2015 г. експертизата е установила, че фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри на „П. П. Г." ЕООД като е дебитирана счетоводна сметка 602-3/ услуги за префактуриране/ и е кредитирана сметка 401-83 "Доставчици" аналитична партида “П. Е. Б. Е.” АД и е включена в дневниците за покупки в размер на 53876.00 лв. данъчна основа и 10775.20 лв. ДДС. Упражнено е правото на ползване на данъчен кредит в размер на 10775.20 лв. с подаване на дневник за покупките и СД по ДДС за периода 01.10.2015г.-31.10.2015г.от “П. П. Г." ЕООД.

На 30.12.2015 г. е преведена по сметката на “П. Е. Б. Е.” АД BG39STSA93000014940977 в Банка ДСК АД сумата 32 500,00 лева от „П. П. Г ЕООД. Дебитирана е счетоводна сметка 401-83 аналитична партида,ДСК ЕС БИ ЕС" АД с посочената сума. Остатъкът за плащане по фактурата е 32 151.20 лв.

В допълнителното заключение освен отново посочване на основанието за издаване на фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. от „П. П. Г ЕООД към “П. Е. Б. Е.” АД на обща стойност 1 137.23 лв. и ДДС 227.45 лв. или обща сума за плащане 1364.68 лв., вещото лице е изяснило, че Фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на „П. П. Г ЕООД.

Видно от допълнителното заключение на експертизата, съгласно подписаният между страните споразумителен протокол за прихващане от 22.04.2016г. - Фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на “П. Е. Б. Е.” АД като е осчетоводена по Дебита на сметка 401 "Доставчици" и кредита на сметка 411 „Клиенти" аналитична партида „П. П. Г ЕООД сумата в размер на 1364,68 лв.

Фактура №1000000603 от 04.01.2016 г е осчетоводена и в счетоводните регистри на „П. П. Г." ЕООД, като е дебитирана сметка 401-83" „Доставчици" аналитична партида “П. Е. Б. Е.” АД със сумата 1364.68 лв. Основание за записване в счетоводните регистри е записано / Прихващане на „П. П. Г ЕООД с ПСК/

След осчетоводеното прихващане остава дължима сума в размер на 30 786.52лв., която е салдо по сметка 401-83" Доставчици" в „П. П. Г ЕООД и в счетоводните регистри на “П. Е. Б. Е.” АД.

Видно от допълнителното заключение на експертизата,  справка в счетоводството на ответника е извършена на база представената счетоводна документация от “ППГ" ЕООД и приложените документите по делото. Експертизата  е установила, че за производството на битумизирана смес е доставена от „Пътища Пловдив Груп" ЕООД битум, съгласно договор за производство на асфалтови смеси от 09.10.2015 г. между “П. Е. Б. Е.” АД и „ППГ" ЕООД. На ищеца “П. Е. Б. Е.” АД са били доставени, съгласно приложени ЧМР за доставка на битум от гр. Нови сад-Сърбия чрез „Металком инвест" ООД - гр .Благоевград следните количества:

- с ЧМР №0875251/14.10.2015 г., получено от „П. Е. А." АД подписано от Зл. Георгиева - 24,980 т.

- с ЧМР №0875257/14.10.2015г., получено от “П. Е. Б. Е.” АД подписано от Румен Ангелов -24,980т.

- с ЧМР №10521/20.10.2015г., получено от “П. Е. Б. Е.” АД подписано Румен Ангелов 24,600т.

- с ЧМР №0875251/14.10.2015г. получено от “П. Е. Б. Е.” АД подписано от Румен Ангелов - 25,960 т.

Общото  получено количество битум от “П. Е. Б. Е.” АД е 75,540 т.

Във фактура №102822/31.10.2015 на “П. Е. Б. Е.” АД към „ППГ" ЕООД е фактурирано количество 3,360 тона битум с единична цена 515.00 лв., което е разлика от доставеното количество битум /79.350т.-75.540т./ и справка за вложените фракции и битум.

Общо получено количество фракции от “П. Е. Б. Е.” АД 2513.96 т.

Разликата между доставеното и вложеното количество фракции /2513.960-2442.98/ = 70.98 тона. Това количество е доставено в повече от „ППГ" ЕООД, за което е издадена фактура №1000000603 от 04.01.2016 г. и е осчетоводена в счетоводните регистри на „“П. Е. Б. Е.” АД.

Счетоводно отразяване на получено количество прах на експертизата не е представено.

Общо вложените материали за производството на смеси по процесният договор е 2267.20т., което количество е фактурирано.

От приложената фактура в материалите по делото и проверка в счетоводството на ищеца се установява, че са фактурирани битумизирана смес за основи и битум.

Доставката на битумизирана смес за основи 2 267,20 тона с единична цена 23,00 лв., на обща стойност 52 145,60 лв, без ДДС. Доставка на битум - 3,360 тона с единична цена 515,00 лв., на обща стойност 1730,40 лв. без ДДС.

Общата стойност на фактура №102822/31.10.2015 е 64 651,20 лв. с ДДС, от които данъчната основа е 53 876,00 лв. и 10 775,20 лв. ДДС.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключения между тях договор от 09.10.2015г., с предмет: производство на асфалтови смеси. Това обстоятелство е безспорно по делото. С договора за изработка, какъвто е и настоящият договор между страните,  изпълнителят се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждение. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно.

Видно от представените доказателства, ищецът “П. Е. Б. Е.” АД е изпълнил възложените задълженията от страна на “ППГ” ЕООД. Ответното дружество не е представило доказателства, от които да се установява, че е направило възражения относно извършените работи, поради което приложение намира необоримата презумпция на чл.264, ал.3 от ЗЗД, че работата се счита за приета.

 От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че Фактура №102822/31.10.2015 г., издадена от ищеца на ответника във връзка с извършената от ищеца и приета без възражение от ответника  работа, е отразена в счетоводството на “ППГ” ЕООД и по нея е ползван данъчен кредит. Заключението на експертизата е категорично досежно тези обстоятелства и по отношение на тях не се оспорва от страните по делото.

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представлява недвусмислено приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264 от ЗЗД и признание на задължението по тях /в този смисъл Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 34 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК/.

Поради изложеното, съдът счита, че изискуемостта на задължението за плащане по договора за изработка е настъпила и “ППГ” ЕООД, като възложител, следва да изпълни предвиденото в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължение да заплати остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 30 786, 52 лв. Наличието на частично плащане, съдът намира за извънсъдебно признание на вземането на “П. Е. Б. Е.” АД.

 

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3221,91лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2015г. до 09.12.2016г. Мораторната лихва е изчислена от вещото лице и съдът възприема заключението като компетентно и мотивирано и в тази му част.

 

По възражението на ответника за неизпълнение на  договора, съдът намира същото за неоснователноц.

Възражението за неизпълнен договор е регламентирано в разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД, като същото е израз на функционалната връзка между насрещните задължения по двустранно облигационно отношение. То е общо средство за защита срещу неизпълнение на насрещно изискуемо задължение от същото правно отношение, способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на реалното изпълнение на насрещното задължение. Предпоставките за възникване на възражението за неизпълнен договор за следните: 1/ съществуване на две насрещни вземания, които представляват част от съдържанието на едно двустранно правоотношение и 2/ двете вземания трябва да  са изискуеми. Действието на упражненото възражение е уредено в чл. 90, ал.1, изр.ІІ ЗЗД - ответникът се осъжда да изпълни едновременно с длъжника /ищец/, което от материалноправна гледна точка означава, че съществуването на правото на ищеца е обусловено от едно отлагателно потестативно условие - изпълнението на задължението, поради което се упражнява възражението.

В настоящия случай съдът приема, че изложените в отговора на ответника твърдения не могат да бъдат определени по своето правно естество като възражение за неизпълнен договор, тъй като не съответстват на същността на този институт /доколкото не се твърди наличието на изискуемо насрещно задължение на ищеца, което в случая не би могло да бъде парично, а само такова за действие - извършване на работата. Поради това, възражението за неизпълнен договор е неоснователно.

 

По възражението на ответника за прихващане за сумата 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50 тона каменно брашно за фракции, съдът намира същото за неоснователно и недоказано.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, счетоводното отразяване на получено количество прах на експертизата не е представено. Експертизата е проверила приложената справка /калкулация/ за задължително влагане на материали за изготвяне на определена субстанция в конкретния случай за производството на „смес за основи", съгласно приложената в материалите по делото стр. 66, 67, 68 и 69 калкулация и е установила, че за този вид субстанция се влагат: битумизирана смес за основи и битум. Според експертизата, съгласно справка на Институт по пътища и мостове /стр. 65 от материалите по делото/, не се влага минерално брашно. Поради това съдът намира, че по делото не се установи, че “ППГ" ЕООД е доставило на “П. Е. Б. Е.” АД 189,5 тона остатъчен прах на стойност 1298,07 лв. с ДДС. Поради това, съдът намира, че не са налице предпоставки по чл. 103 от ЗЗД, а именно две насрещни вземания; идентичност на субектите по двете правоотношения; еднородност и заместимост на престациите; изискуемост на насрещното вземане и ликвидност на вземането и настоящото възражение за прихващане е неоснователно.

 

По възражението за прихващане за битум в размер на сумата от 14238.80лв. с ДДС, съдът намира, че ответното дружество не е представило доказателства какво количество битум следва да им върне ищцовото дружество.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, общото получено количество битум от “П. Е. Б. Е.” АД - 75,540 т., което не е достигнало за производство на тези асфалтови смеси, предмет на договора, поради което “П. Е. Б. Е.” АД е предоставило и фактурирало допълнително 3.360 тона битум на обща стойност 1730.40лв. без ДДС. Така в процесната фактура №102822/31.10.2015 на “П. Е. Б. Е.” АД към „ППГ" ЕООД е включено количеството от 3,360 тона битум с единична цена 515.00 лв., което е разлика от доставеното количество битум /79.350т.-75.540т./. Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставки по чл. 103 от ЗЗД, а именно две насрещни вземания; идентичност на субектите по двете правоотношения; еднородност и заместимост на престациите; изискуемост на насрещното вземане и ликвидност на вземането, поради което възражението за прихващане е неоснователно.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли направеното възражение за прихващане  от “ППГ” ЕООД против “П. Е. Б. Е.” АД на задължението на “П. Е. Б. Е.” АД за сумата от 30 786, 52 лв., представляващо неизплатено възнаграждение по фактура № 102822/31.10.2015г., със стойността на ползваните от “П. Е. Б. Е.” АД материали, но не върнати битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно уговорките на договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50 тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум като неоснователно.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че “ППГ” ЕООД следва да заплати на “П. Е. Б. Е.” АД сумата от 34 008 лв., от които 30 786, 52 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по фактура № 102822/31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 3 221, 91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2015 г. до 09.12.2016 г.

 

По отношение на разноските.

Ответното дружество ППГ е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, при първоначалното разглеждане на делото от ОС.

В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. при интерес от 34 008 лв. възлиза на 1 550, 24 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. Предвид изложеното по-горе, цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 3 100лв.

Ответникът “ППГ” ЕООД следва да заплати на “П. Е. Б. Е.” АД направените в настоящото производство разноски, в общ размер на 8 160 лв., от които 1360лв. внесена първоначално  ДТ, 200лв. заплатено възнаграждение за адвокат,  3100лв. адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на спора, 3 500 лв. заплатено възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция –ПАС.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “ППГ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С.
ж.к. С. Т., бл. ** вх. *, ет*, ап. * да заплати на “П. Е. Б. Е.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. “Х.Б.” № **сумата 30 786, 52 лв., /тридесет хиляди седемстотин осемдесет и шест лв. и 52 ст./, представляваща неизплатено възнаграждение по фактура №102822/31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 221, 91 лв., /три хиляди двеста двадесет и един лв. и 91 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2015 г. до 09.12.2016 г.

 

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на “ППГ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С.ж.к. С. Т., бл. ** вх. *, ет*, ап. * на “П. Е. Б. Е.” АД с ЕИК *** на задължението на “ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД за сумата от 30 786, 52 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по фактура №102822/31.10.2015г., със стойността на ползваните от “ПСК ЕС БИ ЕС” АД материали, но не върнати битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно с уговорките на договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50 тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум като неоснователно.

 

ОСЪЖДА “ППГ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С.ж.к. С. Т., бл. ** вх. *, ет*, ап. * да заплати на “П. Е. Б. Е.” АД с ЕИК *** направените в настоящото производство разноски в общ размер на 8 160 лв.,  / осем хиляди сто и шейсет лв./от които 3 500 лв. направени в производството по в. т.д. №551/2018г. на Апелативен съд – Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Пловдивския апелативен съд.

                                                                  

                                              

                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: