Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /31.05.                 2019 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22.04.                                                              2019 година

В   открито  заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Таня Кемерова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 62  по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

      Производството е образувано по искова молба, подадена от “Ф.Д.” ЕООД – гр.Н. против “П.-М.” ООД гр.С.З., с цена на иска 28 040 евро. 

      Ищецът твърди, че между страните е бил сключен  Договор за изработка, доставка и монтаж ИМД-16/28.09.2006 г., по който ищецът е възложител, а ответникът – изпълнител, по който договор ответникът следвало да изработи, достави, монтира и въведе в експлоатация линия за бутилиране на газирана минерална вода с производителност 2000 бут./час-обем на РЕТ бутилка 1,5 л." с обща цена на всички елементи на съоръжението без ДДС - 140 930 евро. Посочва, че договорът е допълнен с допълнително споразумение от 30.01.2009 г. за изработка на допълнително оборудване на договорената линия /хладилна инсталация и бъркалки/ на стойност 44 500 евро. В Приложение №1 към основния договор и Приложение №2 към допълнителното споразумение, били описани всички елементи, от които се състои съоръжението и които следвало да бъдат налице за цялостното му окомплектоване. За тези съоръжения и машини ответникът изготвил и цветен проспект, който се прилага към доказателствата. Задълженията на ищеца – възложител, съгласно чл. 8 и чл.9 от договора, били да заплати уговорената цена по начина и сроковете в договора и да предостави на изпълнителя точни образци на използваните бутилки, капачки и етикети за провеждане на предварителни настройки и изпитания. Ищецът посочва, че от общата сума 185 400 евро е изплатил авансово 174500 евро, като останала сума за доплащане от 10 930 евро останала да се заплати за евентуален монтаж на машините и следвало да се заплати след тяхната изработка, като подробно е посочил в исковата молба изплащането на сумите, за които имал изготвен протокол с дата 14.03.2009г. в който са посочени платените до тази дата суми в размер на 165 000 евро, надлежно подписан и подпечатан от ответника. В него не била включена сумата от 9 500 евро,тъй като била платена след подписване на протокола на 03.06.2009 г. Ищецът – възложител твърди, че е изпълнил всичките си задължения, съгласно сключения договор. Посочено е, че срокът за изработка и доставка на машините и съоръженията съгл. чл.3 от договора, сключен на 28.09.2006 г. бил шест месеца след привеждане на авансовото плащане, което ищецът направил още на 17.10.2006 г. Този срок изтекъл на 28.03.2007 г. и тъй като нито една от договорените машини не била изработена, а и от ответника настоятелно била поискана отсрочка, ищецът се съгласил на такава, като подписали нов договор със същото съдържание, само с нова начална дата - 28.09.2008 г. На 10.02.2009 г. се провела среща между двамата управители в гр.С.З., на която се извършила проверка какви машини и съоръжения са завършени до този момент, съгласно спесификация прил. №1 и №2 и се съставил протокол, в който били описани, но четири от основните машини все още не били завършени. Ответникът посочил различни причини за неизпълнението на договора, като основната била,че нямал парични средства за изработката им и поискал да бъдат приведени всички договорени суми за цялостната изработка, като ищецът се съгласил и изплатил на 100% на вноски. След изтичане на срока по договора от 28.09.2008г., който бил до 28.03.2009 г. след дълги преговори и молби от ответника за нова отсрочка, ищецът отново се съгласил, тъй като вече била започнала изработката на съоръженията и вече бил заплатил 100% от дължимите суми и наново изготвили и подписали нов договор с едно и също съдържание като стария, но с дата от 28.09.2012 г. Срокът за изработка и доставка на съоръженията, съгласно чл.3 на последно подписаният договор, бил отново шест месеца, като същият изтекъл още на 28.03.2013г., но и до датата на предявяване на иска ищецът твърди, че  не е получил поръчаното оборудване. Посочено е, че до ответното дружество са изпратени две нотариални покани, получени от същото, като с поканата, получена от ответника на 24.02.2017г. договорът е развален.

В подписания между страните договор били предвидени и санкции /неустойка/ и съгласно чл.13 при забавяне на сроковете за доставка, предвидени в чл.3 от договора, изпълнителят заплащал неустойка в размер на 0,1% на ден върху цената на недоставените изделия, но не повече от 10% от тази сума или в случая неустойката в тежест на ответника възлизала на 18 540 евро.

      Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9 500 евро частично от общата сума от 174 500 евро, получена на отпаднало основание, поради едностранно разваляне на договор за изработка от 28.09.2012 г., както и сумата от 18 540  евро неустойка, предвидена в чл.13 от договора, поради неговото неизпълнение, като на основание чл.86 ЗЗД моли съда да бъде осъден ответника да заплати законните лихви върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се разноските по делото.

       Ответникът оспорва изцяло предявените обективно съединените искове по основание и размер и счита същите за неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2006г., този договор обаче по съдържание се различавал от действително сключения между страните договор, който се намирал в ответното дружество. На 01.04.2007г. между „Ф.Т.А. М." ЕООД и „П. М." ООД било подписано Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., по силата на което правата и задълженията на „Ф.Т.А. М." ЕООД по договора се поемат от „Ф.Д.” ЕООД, като останалите клаузи по договора оставали непроменени.

      На 30.01.2009г. между страните било подписано Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., с което се възлагало изработка на допълнително оборудване, подробно описано в Приложение № 2, неразделна част от договора /което приложение било подписано едновременно с допълнителното споразумение/. На 10.02.2009г. между страните бил подписан Протокол към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., в който се констатирало, че възложените машини и оборудване са изработени и се очакват единствено доставка на образец на бутилка. Посочва се, че на 04.03.2009г. между страните по делото е подписан Протокол към Договор ИДМ-16/28.09.2006г. и Допълнително споразумение от 30.01.2009г., в който страните констатирали платените суми и посочвали кога ще се изплатят остатъците от дължимите суми. По така сключения Договор ИДМ-16/28.09.2006г. и допълнителните споразумения към него били платени следните суми:

- на 17.10.2006г. - сумата 70 000 евро;

- на 14.06.2008г. - сумата 50 000 евро;

- на 04.03.2009г. - сумата 35 000 евро;

- на 04.03.2009г. - сумата 10 000 евро;

- на 03.06.2О09г. - сумата 9 500 евро.

В този смисъл невярно било твърдението, изложено в исковата молба, че на 14.03.2009г. са платени сумата 50 000 евро и 10 000 евро и ответникът оспорва същото, тъй като тези суми били платени на 04.03.2009г. Твърди, че приложената от ищеца разписка за плащане на сумата 70 000 евро не е автентична, тъй като представлявала отделен документ, а не се намирала на гърба на договора, както била представена от ищеца. От приложените и от самия ищец квитанции към ПКО било видно, че сумите са плащани от „Ф.Д." ЕООД. На 28.09.2008г. между страните бил сключен Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г. срещу цена в размер на 140930 евро. В чл.3 от този договор страните уговорили, че изработката и доставката на съоръженията следва да се извърши от Изпълнителя в срок до 6 месеца след превеждане на аванса. Сочи се, че до датата на депозирания от ответника отговор, аванс по този договор не е превеждан и изпълнение по този договор от страна на Изпълнителя не е започвало. Договорът от 2008г. бил сключен между „Ф.Д." ЕООД и „П.-М." ООД, а не както твърдял ищеца - между „Ф.Т.А. М." ЕООД и „П.-М." ООД. Ответникът твърди, че Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ -16/28.09.2008г. между „Ф.Т.А. М." ЕООД и „П.-М." ООД от 28.09.2008г. никога не е сключван. На основание чл.193, ал.1 ГПК заявява, че оспорва истинността на представения от ищеца към исковата молба Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ - 16/28.09.2008г. между „Ф.Т.А.   М." ЕООД и „П.-М." ООД от 28.09.2008г., като оспорва неговата автентичност. Твърди, че представеният от ищеца договор е неистински и оспорва неговата автентичност, като твърди, че договорът е различен от този, сключен от „П.-М." ООД на 28.09.2008г. Твърди, че печатът на Изпълнител на последната страница от договора е на „Ф.Д." ЕООД, а според ищеца договорът е сключен с „Ф.Т.А. М." ЕООД. Посочва, че не отговаря на истината изложеното от ищеца, че между „Ф.Т.А. М." ЕООД и „П.-М." ООД е сключен и Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г. Твърди, че такъв договор никога не е сключван и представеният от ищеца договор е неистински. Ответникът посочва, че предявените искове са изцяло неоснователни по основание и размер. Ответникът твърди, че Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г. никога не е сключван и по такъв договор никога не било извършвано плащане от когото и да е, а още по-малко от ищеца. Счита, че евентуално вземане за неустойка би било погасено по давност, тъй като е изтекъл три годишният срок за предявяване на иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

     Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените от ищеца искове.Претендира за направените по делото разноски.

       Съдът обсъди доводите и становищата на страните, по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

        Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 9 500  евро, частичен иск от общо дължимата сума от 174 500 евро, получена на отпаднало основание, както и иск с правно основание  чл.92 от ЗЗД за сумата 18 540 евро неустойка по договора от 28.09.2012г.

         По делото е представен и приет като доказателство Договор за изработка, доставка и монтаж ИМД-16/28.09.2006г., от който е видно, че „ФТА  М.“ ЕООД е възложител, а ответникът – изпълнител по договора, като съгласно същия, ответникът следвало да изработи, достави, монтира и въведе в експлоатация линия за бутилиране на газирана минерална вода с производителност 2000 бут./час-обем на РЕТ бутилка 1,5 л." с обща цена на всички елементи на съоръжението без ДДС – 140 930 евро. Налице е Допълнително споразумение от 01.04.2007 г. към Договор ИМД-16/28.09.2006г., като страните по първоначалния договор са се съгласили правата и задълженията по същия на „ФТА  М.“ ЕООД да се поемат от ищеца по делото.

      Като писмено доказателство по делото е приета нотариална покана, получена на 24.02.2017 г.- ищецът е дал срок за изпълнение до 28.02.2017 г. с предупреждението, че при неизпълнение счита договора за развален и на основание чл.88, ал.1 ЗЗД следва ответникът да върне авансово изплатената му сума от 174 500 евро в срок до 15.03.2017 г.

   При първоначалното разглеждане на делото са назначени съдебно- икономическа експертиза, депозирала първоначално и допълнително заключение,като настоящият съдебен състав може да се ползва от направените експертни изводи.

    От заключението  на допълнителната експертиза се установява, че  ответното дружество „П." ООД потвърждава сумите, получени от „Ф.Д." ЕООД и управителя на ищцовото дружество Красимир Таков. На 17.10.2006 г. по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г.  ответникът е  получил в брой 70000 евро,  по  издадена от него фактура №311/09.07.2008г.  на стойност 136908.10 лева данъчна основа, сумите са осчетоводени през месец юли, 2008 г. със счетоводна операция 501/412, осчетоводена е сумата 27 381,62 лева по кредита на с/ка 4532 – „ДДС за внасяне". Сумата е изразходвана за закупуване на материали, необходими за изработката на оборудването по Договора.

     Според експертизата са получени 50 000 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 14.06.2008г., без извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по Договора. Също така са получени 35 000 евро по Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 04.03.2009 г. без извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по Договора.

      Според експертизата, са били получени и 10 000 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 04.03.2009 г. без извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по Договора. Също така са били получени  9 500 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 03.06.2009 г., без извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по Договора.

      Видно от допълнителното заключение на експертизата  сумите: 50 000 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 14.06.2008 г.,  35 000 евро по Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006 г.,  изплатени в брой на 04.03.2009 г, 10000евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 04.03.2009 г. и  9 500 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 03.06.2009 г. не са осчетоводени, не са издадени фактури и не са отразени в ГФО.

          Видно от първоначалното  заключение на експертизата, при извършената проверка в счетоводството на „ФТА М. " ЕООД се установява, че за периода 2008 г. - 2016 г. дружеството разполага с транспортни средства, осчетоводени в сметка 205 „ Транспортни средства", въведени в експлоатация през 2008 г. с отчетна стойност 22 000 лв.

Според първоначалното  заключение на експертизата,  платени авансово 70 000.00 евро в брой на 17.10.2006г. по ИДМ 16-28.09.2006г.

         „П." ООД С.З. издава фактура №0000000311/09.07.2008 г. на „Ф.Д.“ ЕООД на стойност 136908.10 лв. данъчна основа / левовата равностойност на 70000.00 евро/ и 27381.62 лв. ДДС или обща стойност на фактурата 164 289,72 лв. Сумата е била изплатена в брой, издаден е фискален касов бон 02070903 на 09.07.2008 г. Фактурата е била издадена на „Ф.Д." ЕООД,  съгласно Допълнително споразумение от 01.04.2007 г.към ИДМ -16/28.09.2006г., според което правата и задълженията на „ФТА М." ЕООД се поемат от „Ф.Д." ЕООД.

          Установява се по категоричен начин по делото, че между страните е сключен договор за изработка, доставка и монтаж ИМД-16/28.09.2006г. по който ищецът е възложил, а ответникът приел да изработи, достави, монтира и въведе в ескплоатация линия за бутилиране на газирана минерална вода с производителност 2000 бут./час, обем на РЕТ бутилка 1.5л. е обща цена на всички елементи в съоръжението 140930 евро. Този договор е представен в оригинал от ищеца и приет като доказателство по делото. Договорът е допълнен с допълнително споразумение от 30.01.2009г. за изработка на допълнително оборудване на стойност 44500 евро. В приложение № 1 към основния договор и Приложение № 2 към допълнителното споразумение са описани всички машини, които са елементи на линията, предмет на договора. Видно от договора, страни по договора, към датата на неговото сключване, са „Ф.Т.А. М.“ гр. Н. и ответното дружество - „П.-М.“ ООД. С допълнително споразумение от 01.04.2007г. между страните по договора, е договорено, правата и задълженията по договора на „Ф.Т.А. М.“ гр, Н. да бъдат поети от „Ф.Д.“ ЕООД гр. Н..

         Ищецът твърди, че на 28.09.2008г. между „Ф.Д.“ЕООД гр. Н. и „П.-М.“ ООД е сключен договор със съдържание - идентично с договора от 28.09.2006г.,но с исковата молба е представено копие на договор, сключен между Ф.Т.А. М.“ и „П.-М.“ ООД. Ответникът оспорва представения с исковата молба договор относно неговата автентичност.

       Следва да се приеме, че страните по делото - „Ф.Д.“ ЕООД гр. Н. и „П.-М.“ ООД са страни по два договора за изработка един от 2006 г. и друг - от 2008 г. Установява се ,че тези договори са с различен предмет.По договора от 2006г. са извършени от ищеца плащания на суми в брой / според приетото по делото заключение на съдебно- икономическа експертиза - общо 174500 евро /.

        Необходимо е да се отбележи,че с исковата молба се представя договор с дата 28.09.2012г„ сключен между „Ф.Т.А. М.“ и „П.-М.“ООД. Договорът е оспорен от ответника относно неговата автентичност и от страна на ищеца е представен оригинал, идентичен с копието към исковата молба.

         Съдът приема за основателни доводите на ответника,че ищецът не е страна по договора от 2012г., на който се позовава. Дори да се приеме за автентичен, този договор е сключен от „Ф.Т.А. М.“ ЕООД, а не от „Ф.Д.“ ЕООД. Видно от вписванията в търговския регистър „Ф.Т.А. М.“ ЕООД и „Ф.Д.“ ЕООД са съществуващи и различни юридически лица.Договорът от 2012г., няма приложение, което да посочва какви точно машини са възложени за изработка, не се твърди и не се установява по договора от 2012г. да са извършвани плащания.

      От страна на ответника е оспорена автентичността на договора от 28.09.2012г. От приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че между копието на последната страница на договора от 2008г., представено от ищеца и последната страница на договора от 2012г„ представен от ищеца, се наблюдава пълно съвпадение на всяка едноименна буква в печатния текст и пълно съвпадение от графическия образ на сравняваните транскрипции на процесиите подписи. Според експерта, не е възможно нито теоретично, нито практически, независимо от времето на тяхното полагане - един след друг или през някакъв интервал и при никакви обстоятелства да бъдат положени два абсолютно еднакви подписа, които да съвпадат като посока, като местоположение, като линии и във всяко друго отношение. Според експертизата, такова пълно съвпадение може да се получи единствено, ако единият е оригинал, а другият - негово копие.

       Двете страни потвърждават, че са сключили договор във формата и със съдържанието на представения договор от 2008г., а ответникът оспорва, че е сключвал договор с ищеца през 2012г.Следва да се приеме,че договорът от 2012г. е неистински.

     Съгласно чл. 87 ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.  Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давността се прекъсва в хипотезите на чл. 116 ЗЗД.

         Предвид извода,че договор от 2012г. не съществува  не следва да се коментира изпълнение, респективно - неизпълнение на този договор.Следва да се приеме,че исковите претенции, основани на договор от 2012г. са напълно неоснователни.

        Ищецът твърди, че поради неизпълнение от страна на ответника, с нотариална покана, получена на 24.02.2017г. е дал срок за изпълнение до 28.02.2017г. и предупредил, че при неизпълнение ще счита договора за развален по негова вина и на основание чл. 88, ал.1 ЗЗД следва да върне авансово платената му сума от 174500 евро в срок до 15.03.2017г.

        Съдът счита,че дори да се приеме ,че договора от 2008 г. е развален от ищеца, той не е престирал нищо по него и съответно - нищо не подлежи на връщане.Единственият договор, по който ищецът е извършвал плащания и който е изпълняван от страните е договорът от 2006г. Претенциите, основани на договора от 2006г. са погасени по давност.

          Претенцията за заплащане на неустойка е неоснователна, защото, според самото твърдение в исковата молба, договорът, на който се основава, е развален, а претендираната неустойка не е свързана с развалянето на договора.

         Предвид гореизложените съображения съдът счита,че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за всички инстанции в т.ч възнаграждение за един адвокат в общ размер на 4 283 лв.

 

         Водим от горните съображения, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

      ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Д.“ ЕООД гр.Н., седалище и адрес на управление: гр. Н. ,***, ЕИК ***, чрез управителя ***, Съдебен адрес:***, пл. „Тройката“ № 4, ет.2, ст. 5, адв. В.Ц., против П." ООД С.З., ЕИК **, чрез управителя **, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., **,     искове за   заплащане на  сумата от 9 500 евро частично от общата сума от 174 500 евро, претендирана на отпаднало основание, поради едностранно разваляне на договор за изработка от 28.09.2012 г., както и сумата от 18 540  евро неустойка, предвидена в чл.13 от договора ведно  със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба -20.03.17 г. до окончателното изплащане

     ОСЪЖДА „Ф.Д. „ЕООД гр.Н., седалище и адрес на управление: гр. Н. ,***, ЕИК ***, чрез управителя *** да заплати на П." ООД С.З., ЕИК **, чрез управителя ** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ****, сумата 4283лв. /четири хиляди двеста осемдесет и три лева/, представляваща разноски по делото.

 

      РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. П.

 

                                                           СЪДИЯ :

 

   

                                                               

 

        

 

          

-