Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                 09.05.2019 г.                             Град Стара Загора

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.04.                                                                                           2019 година

В публичното заседание в следния състав:       

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                    ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                              

СЕКРЕТАР: Диана И. 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1292 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение №258/14.05.2018г. постановено по гр.д. №1897/2016г. на РС К., с което е осъдено “В.” СД – гр. К. да заплати на “Д.” ЕООД – с.Е., общ.К. сумата 5020лв., представляваща част от прехвърлени вземания по договор за цесия от 19.10.2015г., представляващи част от неизплатена наемна цена по договор за наем от 16.08.2007г. със законната лихва върху главницата считано от 30.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както следва:

-         за 2013г. за месеците септември, октомври, ноември и декември по 300лв. наемна цена за месец, общо в размер на 1200лв.;

-         за 2014г. за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август по 300лв. наемна цена за месец, общо сума в размер на 2400лв.;

-         за 2015г. за месеците май, юни, юли и август по 300лв. наемна цена за всеки месец, общо сумата в размер на 1200лв.;

-         за месец септември 2015г. 220лв. наемна цена,

като е отхвърлен иска да първоначално предявеният размер от 5320лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски по съразмерност.

Решението е обжалвано в осъдителната част от “В.” СД – гр. К.. Правят се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оспорване на представените писмени доказателства и не уважаване на направени доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели. Навеждат се доводи, че извършената цесия на вземания по договора за наем не е съобщена на длъжника и че няма действия спрямо него. Основните доводи, които се излагат във въззивната жалба и писменото становище на въззивника се изразяват в това, че отношенията във връзка с договора за наем с Б. ООД са били променени, като двете дружества са станали партньори в кампанията “Талантите на К.”, като въззивникът във връзка с тези отношения е излъчвал безплатно ПР и рекламни видео продукти, което не са заплащани от наемодателя. Прави искане, съдът ако счита, че сумите за наем са дължими, да извърши прихващане на тези вземания със стойността на тези ПР и рекламни видео продукти, като с отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с обща стойност на тези продукти в размер на 11 445лв. В този смисъл моли въззивният съд да постанови своето решение. В писменото становище развива подробни съображение във връзка с тези доводи. Прави възражение за прекомерност на направените от въззиваемият разноски.

Въззиваемият Д. ЕООД в представен писмен отговор във връзка с подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Оспорва направените оплаквания във връзка с допуснати процесуални нарушения. Излага съображения, че договора за цесия е действителен и е породил своите правни последици и че не е прекратил своето действие. Намира твърденията на въззивника във връзка с направеното от него възражение за прехващане за недоказани. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

 

Въззивнияат съд като взе предвид събраните в хода на първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение на съдебно-икономическа експертиза, както и събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, ведно с изразените от страните становища намира за установено следното:

 

Както по първоинстанционното дело, така и по въззивното не е спорно, че между Б. ООД и въззивникът В. СД през месец август 2007г. е сключен договор за наем за отдаване под наем на три помещения на четвърти етаж, в сграда, находяща се на бул. *** в гр. К.. Тези помещения е следвало да се ползват от наемателят за офис и студио на телевизия П., собственост на въззивникът. Договорът е сключен със срок на действие 3 години, като е уговорено, че след неговото изтичане, в случай че нито една от страните не пожелае неговото прекратяване, той да се счита продължен за срок от следващи три календарни години. Наемната цена е определена на 300лв. месечно, като в нея са включени всички разноски и консумативни разходи. Наемателят освен общите задължения по ползване и опазване на отдадените под наем помещения, е поел задължението безплатно до 3 минути дневно да излъчва всичко, което наемодателят прецени за уместно и пожелае.

След изтичане на три годишният срок на договора, същият съгласно чл.4 е продължил своето действие за следващите три години, т.е. до м.август 2013г. На 19.10.2015г. е сключен договор за цесия, по силата на който Б. ООД е прехвърлил на Д. ЕООД вземането си за наем в размер на 8920лв. Именно с този договор ищецът е обосновал материално-правната си и процесуално-правната си легитимация да предяви иска, предмет на разглеждане по делото. Във връзка с договора за цесия е отправена нотариална покана до наемателят от 05.11.2015г., но тази покана не е валидно връчена на управителя на ответното дружество.

Съдът приема, че цесията е съобщена на длъжника с връчване на ИМ и приложенията към нея и че тя има действие спрямо ответника. В този смисъл е цитирана и съдебна практика и по първоинстанционното решение. С оглед на това въззивният съд намира, че следва да се произнесе по същество на предявеният иск за неплатени наемни вноски и по направеното от ответника възражение за прихващане.

От представените по делото доказателства се установява, че сключеният договор за наем не е прекратил действието си за срокът, за който е сключен, тъй като след изтичането му нито една от страните не е пожелала неговото прекратяване и договора е продължил действието си за срок от следващите три календарни години. След този срок ползването на помещението е продължило без противопоставяне на наемодателят  и по този начин договорът е продължен за неопределен срок съгласно чл. 226, ал.1 ЗЗД. Не са представени доказателства съгласно чл.238 ЗЗД някоя от страните да е направила предизвестие за прекратяване на договора. Не са представени доказателства наемателят да е предал държанието на имотите. Нещо повече – управителят на ответното дружество прави признание, че е продължил да ползва помещенията до октомври 2015г., когато е бил изведен от имота от новият собственик. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че с ф-ра от 01.10.2015г. е платена наемна вноска, което обстоятелство доказва, че между страните към м.октомври 2015г. са били налице облигационни отношения.

Както по първоинстанционното дело, така и пред въззивната инстанция не се представиха доказателства за заплащане на дължимите наемни вноски, поради което въззивният съд приема, че те са дължими от наемателя на наемодателя, а след прехвърляне на вземането – на цедента Д. ЕООД.

По искане на въззивникът във връзка с направеното от него по първоинстанционното дело възражение за прехващане, пред настоящата инстанция бяха допуснати до разпит и разпитани свидетели и бе назначена съдебно-техническа експертиза. Свидетелите С.С., Д.Т. и Г.М., работещи във “В.” СД в показанията си посочват, че били провеждани разговори със собственикът на Б. ООД Б.К. за медийно партньорство за определени кампании на Б. ООД и че поради това били спрени плащанията на наема. Посочват, че във връзка с различни рекламни кампании дружеството правило репортажи. Във фирмата имало тарифа, спрямо която се изготвяли видео материалите. За тези уговорки нямало налице писмен договор, а те били само устни. От своя страна свидетелите, посочени от въззиваемия – Р.Б. и И. Ж., работели в Б. ООД, посочват, че помещенията са ползвани от П. до края на 2015г. и че не знаят за уговорки, във връзка с излъчване на видео материали и рекламни кампании и че те са за сметка на дължимият наем.

По делото бе допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, която следваше да се запознае с материалите по делото и да извърши справка в офиса на ответника, като даде заключение за изработени ПР и видео продукти в приложен от ответника опис и да ги оцени съобразно тарифата на П. по средни за страната цени за изработка на видео продукти. Вещото лице дава заключение, че съобразно представеният по делото опис, цената на тези ПР и видео продукти по действащи към момента на изработването по осреднени пазарни стойността възлиза общо на 10 685лв. без ДДС.

От тези гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза въззивнияат съд намира, че не могат да бъдат установени отношения между страните по договор за наем, които да водят до отпадане на задълженията на заплащане на наем и прехващането на тези задължения със стойност на излъчвани ПР и видео продукти. Показанията на свидетелите, посочени от въззивника и от въззиваемия са противоречиви и не водят до категоричният  извод, че между страните са съществували уговорки, различни от тези, уредени в договора за наем. Свидетелите, посочени от въззивникът, твърдят че са съществували през 2013г. партньорки отношения, във връзка с телевизионни излъчвания, поръчани от управителите на Б. ООД. Същите обаче посочват, че те са били на база устни уговорки и не са съставяни протоколи и други документи във връзка с това на каква стойност са тези излъчвани материали и че тази стойност ще замести дължимата наемна цена, както и за какъв период от време ще бъде извършвана тази дейност. Между страните е налице писмен договор, във връзка с наемните отношения, поради което е следвало, ако е настъпила промяна в правоотношенията във връзка с използването на помещението и заплащането на наем, това да бъде писмено уредено между страните. Оценката, която дава вещото лице на изготвените ПР и видео материали е изготвена единствено на базата на представеният от въззивника опис и не може да се приеме, че между страните е съществувала такава уговорка след като тя не е писмено изразена като анекс към договора или под друга документална форма.

С оглед на всичко изложено дотук въззивният съд в настоящият състав намира, че направеното възражение за прихващане е неоснователно и недоказано.

Обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. На въззиваемият следва да се присъдят разноски по делото, направени през въззивната инстанция за възнаграждение на адвокат. От представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че уговореното възнаграждение е 1200лв., което обаче, с оглед цената на иска, която е 5020лв. се явява прекомерно, съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде намалено на 580лв., каквато сума следва да бъде присъдена за разноски на въззиваемият.

 

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №258/14.05.2018г. постановено по гр.д. №1897/2016г. на РС К. в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА “В.” СД, със седалище е адрес на управление гр. П., бул. ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕООД, с.Е., общ.К., обл.С.З. п.к.*** ЕИК *** сумата 580лв. /петстотин и осемдесет лева/ – направени разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.