Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            27.05.2019 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.04.                                                                                                   2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1062 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 641/16.11.2018г. постановено по гр.д. № 661/2018г. по описа на Районен съд – гр.К., с което е признато  за установено, че П.С.Т. дължи на “Б.Д.” ЕАД, по издадената Заповед № 880/04.05.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1291/2017 г. по описа на Районен съд -К. сумите: 794,13 лв. главница, 293,01 лв. договорна лихва считано от 20.01.2016 г. до 02.05.2017 г., 8,80 лв. наказателна лихва /лихва с лихвена надбавка/ считано от 20.07.2016 г. до 02.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането въз основа на Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 16.10.2014 г. и П.С.Т. е осъдена да заплати на “Б.Д.” ЕАД 125 лв., представляващи разноски по ч.гр.д № 1291/2017 г. по описа на РС – К. и 560 лв., представляващи разноски по исковото производство.

         Въззивникът П.С.Т. обжалва решението, като се излагат съображения за неправилност с искане да се отмени решението и отхвърли предявения иск. Прави искане за допълнителна съдебно – икономическа експертиза с поставени въпроси, както и да бъде задължена ищцовата страна да представи месечните извлечения по процесния кредит.

         В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият “Б.Д.” ЕАД взема становище по направените в жалбата оплаквания. Възразява срещу направените доказателствените искания и моли съдът да не допуска същите, тъй като тези искания не отговарят на изискванията на чл. 266, ал.1 от ГПК – същите са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство. Посочва се, че изготвената съдебно – икономическа експертиза е дала отговор на същите въпроси, както и че са представени извлечения от сметките, обслужващи процесното кредитно задължение. Направено е искане да се отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Б.Д.” ЕАД твърди, че на 16.10.2014 г. е отпуснал на ответницата револвиращ кредит в размер на 1000лв. със срок на издължаване 36 месеца, считано от датата на подписване на договора и падеж за издължаване на месечните вноски 20-то число на месеца при лихва и условия описани в представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Ответницата не е внасяла изцяло или частично минималната сума за револвиращ кредит шест поредни месеца, поради което ищецът “Б.Д.” ЕАД е обявил кредита за предсрочно изискуем като е връчил на ответницата уведомление № 12-20-00229 от 10.02.2017 г. за това наред с уведомление, че ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред. Кредитът е преобразуван в предсрочно изискуем на 13.02.2017 г. Към тази датата са допуснати 466 дни забава.

Посочва, че на 03.05.2017 г. подава заявление по реда на чл. 417 ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д  № 1291/2017 г. по описа на РС – К. и издадена Заповед № 880/04.05.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за задължение на ответницата произтичащо от неизпълнение на поети по Договор за издаване и обслужване на кредитна  карта с револвиращ кредит от 16.10.2014г. задължения.

На 04.05.2017 г. по молба на “Б.Д.” ЕАД е образувано изпълнително производство срещу ответницата – изп.д. № 512/2017 г. на ЧСИ Д.Ц.. По повод подадено от ответницата възражение предявява настоящия иск.

Ищецът "Б.Д.” ЕАД моли съдът да признае за установено, че ответницата П.С.Т. му дължи по издадената Заповед № 880/04.05.2017 г. по гр.д. № 1291/2017 общо 1095,94 лв. от които 794,13 лв. главница; 293,01 лв. договорна лихва считано от 20.01.2016 г. до 02.05.2017 г.; 8,80 лв. наказателна лихва считано от 20.07.2016 г. до 02.05.2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати 125,00 лв. разноски по заповедното производство, от които 25,11 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в това производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата П.С.Т. чрез адвокат М.Д. оспорва предявените искове. Оспорва редовността, верността и датите на всички счетоводни записвания на ищеца, всички представляващи частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти. Оспорва размера на претенцията за главница, твърди, че с извършените от нея плащания банката не е спазила поредността при извършване на погасяване на задълженията по смисъла на чл.29, ал.2 от Общите условия, а е отнесла част от платените от нея суми за дължимо начислени такси и лихви. Оспорва размера на претендираната от ищеца договорна /възнаградителна/  лихва като недължима. Твърди, че клаузата на чл.28, изр. 2 от Общите условия, съгласно която неполучаването на извлечение не освобождава длъжника от задължение за внасяне на минималната сума за револвиране, на осн. чл.143, т.14 от ЗЗП е неравноправна клауза - банката не е изготвяла извлеченията по чл.60 от Общите условия, в които следва да се съдържа информация за промяната на лихвения процент, а потребителят се задължава да изпълни своите задължения дори когато кредиторът не изпълнява своите.  Неравноправна клауза е и клаузата на чл.40 от Общите условия, съгласно която Банката си е запазила правото едностранно да увеличава лихвеният процент. Двете неравноправни клаузи са нищожни на осн. чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП поради това, че същите не са индивидуално уговорени и тя като потребител не може да влияе върху тях, а се намира в позиция на „вързани ръце“.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.

 

Страните не спорят, че на 16.10.2014 г. въз основа на сключен писмен договор ищецът е отпуснал на ответницата револвиращ кредит в размер на 1000 лв. със срок на издължаване 36 месеца, считано от датата на подписване на договора и падеж за издължаване на месечните вноски 20-то число на месеца при лихва и условия описани в представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Кредитът е с променлив лихвен процент, който към датата на сключването на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор за кредитни карти в български лева. Годишния лихвен процент на разходите е 24,30, общия размер дължима сума към сключване на договора е 1 122, 84 лв. Неразделна част от договора са Общите условия за договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.” ЕАД в сила от 22.08.2014 г. В чл.35 и сл. на Общите условия се предвижда, че лихвеният процент по кредита е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен Софибор за кредити в лева и се променя съгласно чл. 36 от Общите условия два пъти в годината – на 15.01. и на 15.07. в зависимост от котировката. Съгласно чл. 40 от Общите условия при промяна на лихвения процент Кредиторът уведомява клиента за това по реда на чл.60 от ОУ.  

         Ищецът няма задължение да изпраща на ответницата всеки месец извлечение от движението по сметката й, без това да му е било изрично поискано. Съгласно чл.60 от ОУ ищецът има задължение да предостави на ответницата такова извлечение на хартиен носител, ако му бъде изрично поискано от ответницата, а същата има възможност за достъп до информацията по движението по сметката й по електронен път при ползване на услугата „електронно банкиране“.

         Съгласно чл. 30 от ОУ в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част започва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

         На осн. чл.31 от ОУ при непогасяване на задълженията за минимална сума за револвиране в срок до края на петия гратисен период ползването на кредитния лимит се прекратява.

Видно от представеното уведомление № 12-20-00229 от 10.02.2017 г. получено лично от П.Т. на 10.02.2017 г. ищецът уведомил ответницата, че поради забава в погасяването на задълженията по сключения договор обявява кредита за предсрочно изискуем като от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.  Ищецът уведомил ответницата, че ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1291/2017 г. по описа на Районен съд - К. на 03.05.2017г. “Б.Д.” ЕАД е подала заявление за издавана на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против П.С.Т.. Издадена е Заповед № 880/04.05.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, съгласно която П.С.Т. следва да заплати на "Б.Д.” ЕАД, сумите: 794,13 лв. главница; 293,01 лв. договорна лихва считано от 20.01.2016 г. до 02.05.2017 г.; 8,80 лв. наказателна лихва считано от 20.07.2016 г. до 02.05.2017 г.; 159,54 лв. заемни такси и разноски; законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото, от които 25,11 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание представено извлечение от счетоводните книги по сметка № 22171152/16.10.2014г. по Договор за издаване и обслужване на кредитна  карта с револвиращ кредит от 16.10.2014г. Посочено е, че присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора: ***

Въз основа на подадено в срок възражение на 01.12.2017 г. от длъжника, кредиторът на 16.03.2018 г. също в срок е предявил установителен иск за съществуване на част от вземането по издадената заповед.

Установено е, че Заповед № 880/04.05.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение е обезсилена в частта досежно вземането в размер на 159,54 лв., представляващи заемни такси и разноски поради неподаване на иск за установяване на съществуването му.

Видно от представеното удостоверение № 5417/27.09.2018 г. издадено от ЧСИ Д.Ц. по образуваното пред нея изп.д. № 512/2017 г. на основание издаден по ч.гр.д. № 1291/2017 г. по описа на РС - К. изпълнителен лист с взискател „Б.Д.” ЕАД и ТД на НАП С.З. и длъжник П.Т. не са постъпили суми.  Поканата за доброволно изпълнение на задължението предмет на изпълнително дело № 512/2017 г. е получена от П.Т. на 28.11.2017 г.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза ответницата не е внасяла изцяло или частично минималната сума за револвиращ кредит шест поредни месеца. Първата пропусната месечна вноска е на 22.02.2016 г. в размер на 30,60лв., следващата е на 21.03.2016 г., 20.04.2016г., 20.04.2016г., 20.06.2016г., 20.07.2016 г. Общият размер на просрочената /неиздължена на падежа сума/ е 143,02лв.

Ответницата е правила месечни плащания за погасяване на задълженията си. Общият размер на платеното от ответницата по кредита възлиза на 600лв. в периода 27.11.2014 г. - 03.02 2016 г. Първата неплатена вноска е дължимата за периода 20.01.2016г. - 21.02.2016 г. с падеж 22.02.2016 г. в размер на 30,60лв. Няма плащане и на следващата вноска – с падеж 21.03.2016 г. като задължението възлиза на 61,23лв. и не може да бъде покрито с платените на 28.03.2016 г. 40лв. Плащане по кредита след 28.03.2016 г. ответницата не е правила. Дата на преустановяване на редовността на плащанията по договора е 20.01.2016 г.

 Кредитът е преобразуван в предсрочно изискуем на 13.02.2017 г. Размерът на задължението на ответницата към тази дата при допуснати 466 дни забава е: 974,13 лв. главница и 293,01лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.01.2016 г. – 02.05.2017 г. размерът на обезщетението за забава от 20.07.2016 г. до 02.05.2017 г. е 8, 80 лв. /лихвена надбавка по чл. 30, ал. 1 от ОУ/.

           

 При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при определени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с банката (чл. 430, ал. 2 ТЗ).

В настоящия случай безспорно е установено, че страните по делото се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.10.2014 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв. “Б.Д.” ЕАД се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнила задължението си да предаде уговорената сума на ответницата. Към договора от 16.10.2014 г. са приложени общи условия, които са подписани от П.С.Т. и по този начин тя е изразила воля и съгласие за сключване на договора при описаните условия. Ответницата П.С.Т.  е преустановила плащанията по договора, поради което “Б.Д.” ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем като е изпратила на ответницата уведомление № 12-20-00229 от 10.02.2017 г. получено лично от нея. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на задължението на ответницата към тази дата при допуснати 466 дни забава е: 974,13 лв. главница; 293,01 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.01.2016 г. – 02.05.2017 г.; обезщетението за забава от 20.07.2016 г. до 02.05.2017 г. в размер на 8, 80 лв. /лихвена надбавка по чл. 30, ал. 1 от ОУ/. Поради това въззивният съд намира, че предявеният установителен иск от “Б.Д.” ЕАД против П.С.Т. е основателен и доказан.

 

Въззивният съд намира, че възраженията на ответницата за недължимост на претендираните вземания изложени във въззивната жалба са неоснователни. По делото не е установена нередовност, неверност и/или антидатиране на счетоводни записвания на ищеца. По отношение на твърденията, че клаузата на чл. 40 от Общите условия е неравноправна клауза, въззивният съд счита, че по делото не е установено, че “Б.Д.” ЕАД се е възползвала от правото си на едностранно увеличение на лихвения процент.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски.

  Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300 лв.

  В настоящия случай съдът намира, че следва да определи претендираното юрисконсултско възнаграждение от “Б.Д.” ЕАД в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 641/16.11.2018г. постановено по гр.д. № 661/2018г. по описа на Районен съд – гр.К..

 

ОСЪЖДА  П.С.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на  “Б.Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

                                                          

   

                                                                      2.