Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            15.05.2019 година                       Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.04.                                                                                               2019 година

В публичното заседание в следния състав:                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                              РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

в.т.д. № 1069 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 1161/12.11.2018 г., постановено по гр. д.     № 1267/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин” 6, ет. 2, против И.С.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** въстание 20, вх. Б, ет. 5, ап. 42, иск за установяване съществуването на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, за сумата от 652.03 лева - неизплатено задължение по договор за отпускане на потребителски кредит № 1368286 от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2017 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №2204/09.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3164/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въззивникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД обжалва изцяло решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира за разноските пред двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И.С.С. чрез назначения особен представител адв. Н.К., с който оспорва жалбата и счита същата а неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с  правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По ч. гр. д. № 3164/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД срещу И.С.С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 652.03 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит № 1368286 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.06.2017 г. до изплащането й, както и за разноските по заповедното производство от 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят с предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.

От представения договор за отпускане на потребителски кредит (заем) 1368286 от 02.01.2014 г. се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД /заемодател/ е предоставил на И.С.С. /заемател/ кредит в размер на 800 лева, с начин на усвояване - превод по сметка на клиента, с уговорени такси 40 лева, застрахователна премия 23.52 лева, с фиксиран годишен лихвен процент 21,99%, и начин на връщане: 12 месечни вноски, всяка от които по 80.85 лева.

От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД е прехвърли вземането, произтичащо от договор № 1368286 с длъжник -И.С.С. към „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

По делото е представено уведомление до И.С.С. за извършената цесия, като видно от известие за доставка пратката от 20.01.2016г. не е била потърсена.

Ищецът признава, че по горепосочения договор, ответникът е изплатил сумата общо в размер на 324 лева, като не представя платежните документи за извършените плащания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и И.С.С. е сключен договор за заем.

Отношенията между страните по сключен договор за заем за потребление се регулират от нормите на 240-241 ЗЗД. При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430-432 ТЗ. Регламентацията на потребителския кредит е в Закона за потребителския кредит, за договори, сключени след 12.05.2010 г., респ. за договорите преди тази дата – се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит по ТЗ.

Безспорно по делото е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и въззивницата договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.

В договора е посочено, че сумата ще бъде преведена по сметка на клиента, като доказателства от страна ищеца, чиято е доказателствената тежест не са представени. Не е налице елемент от договора за заем, а именно предаване на заемната сума.  

От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същия може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП относно неравноправност и нищожност на клауза на чл. 16, ал. 6 от Общите условия на процесния договор за заем.

Същата е неравноправна, защото дава възможност на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД да прехвърли вземанията си по него без съгласието на ответника – потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП.

След като не е възпроизведена в съдържанието на самият договор за заем - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Поради това приложение № 1/15.12.2014 г. към рамковия договор за цесия от 115.12.2014 г., с което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД е цедирало на ищеца тези вземания, се явява нищожно в тази му част, с която те са му прехвърлени с него, по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което с договора за цесия не могат да се прехвърлят процесните вземания и те не се дължат на ищеца.

 Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за особен представител, което е платено предварително от и с оглед изхода на делото следва да остане в негова тежест, на основание чл. 78,ал.З ГПЕС

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1161/12.11.2018 г., постановено по гр.д.  1267/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

  

 ЧЛЕНОВЕ:1.                                      

 

 

   2.