Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    09.05.2019 г.                             Град Стара Загора

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.04.                                                                                                      2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                              

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1089 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 3/08.01.2019г., постановено по гр.д. № 448/2018г. по описа на Районен съд – гр. Г., с което е отхвърлен предявения от „Б.Д.” ЕАД, иск за признаване за установено, че К.М.К. в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., дължи на „Б.Д.” ЕАД, в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на 895, 25 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., 51,26 лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 15,43 лв. – лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 120,00 лв.– такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25 лв.  за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №115/30.03.2018г. и Изпълнителен лист от 30.03.2018г. по ч.гр.д.178/2018г. по описа на РС-Г..

 

Във въззивната жалба „Б.Д.” ЕАД излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.

 

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия. В съдебно заседание процесуалният му представител е взел становище да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

 

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

 

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “Б.Д.” ЕАД гр.С. срещу К.М.К. ***. В исковата молба се твърди, че на 25.03.2016г. ищецът е сключил Договор за кредит за текущо потребление в размер на 1000,00лв., със срок на издължаване – 120 месеца при променлив лихвен процент с кредитополучател М.М.Д.. Ответникът бил поръчител по договора за кредит, съгласно сключен Договор за поръчителство от 25.03.2016г. Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора, поради което на 29.01.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем, съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, получено от него на 22.12.2017г. Ищецът твърди, че с уведомяването на кредитополучателя и поръчителят се считал уведомен за предсрочната изискуемост. За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №178/2018г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., договорна лихва върху главницата – 51,26лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., лихва за забава – 15,43лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

 

Ответникът не е подал писмен отговор и не взема становище по иска. Във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение, не излага съображения в подкрепа на твърдението си, че не дължи претендираните суми.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 178/2018 г. по описа на РС-Г., “Б.Д.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника М.М.Д. и поръчителят К.М.К.. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение № 115/30.03.2018г., с която е разпоредил на длъжника М.М.Д. и длъжника К.М.К. да заплатят солидарно на „Б.Д.” ЕАД, сумата от 895,25лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., 51,26 лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 15,43 лв. – лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 120 лв. – такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Издаден е и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на поръчителя К.М.К.. Поради това на “Б.Д.” ЕАД са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

От представените и приети като писмени доказателства копие на Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; Погасителен план се установява, че ответникът е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., сключен между ищеца и М.М.Д.. Съгласно т.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление: “При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем… Последиците от предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление на клиента.“

От приетото като писмено доказателство копие на Извлечение от счетоводните книги на “Б.Д.” ЕАД към 28.03.2018г. се установява размерът на дължимите суми по кредита към 28.03.2018г., за който размер е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е предявен установителния иск.

За установяване размера на задължението съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016 г., договорна лихва върху главницата – 51, 26 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., лихва за забава – 15, 43 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., такси и несъдебни разноски – 120 лв. Сумите са правилно начислени съобразно договора между страните и общите условия, приети от ответника.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно т. 18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл /в този смисъл е решение № 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о./.

По делото е безспорно установено, че кредиполучателят М.М.Д. не е изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора. Поради това “Б.Д.” ЕАД е изпратила уведомление изх. № 12-20-0137 от 18.12.2017 г. до него за настъпване на предсрочна изискуемост. Уведомлението е получено от М.М.Д. на 22.12.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 29.03.2018 г. т.е. преди изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, поради което с оглед гореизложените съображения поръчителят К.М.К. в качеството му на поръчител е останал отговорен за задължението на главния длъжник М.М.Д. /в този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК/.  Ето защо в тежест на поръчителя К.М.К. съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски по договора за кредит, но доказателства в тази насока не са представени. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016 г., договорна лихва върху главницата – 51, 26 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., лихва за забава – 15, 43 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., такси и несъдебни разноски – 120 лв. Поради това въззивният съд намира, че предявеният установителен иск от “Б.Д.” ЕАД против К.М.К. за сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016 г., договорна лихва върху главницата – 51, 26 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., лихва за забава – 15, 43 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., такси и несъдебни разноски – 120 лв. е основателен и следва да бъде уважен.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на К.М.К. при условията на солидарност съществуване на вземанията на “Б.Д.” ЕАД за сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016 г., договорна лихва върху главницата – 51, 26 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., лихва за забава – 15, 43 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., такси и несъдебни разноски – 120 лв., за които е издадена Заповед №115/30.03.2018г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д .№ 178/2018 г. по описа на Районен съд – Г..

По отговорността за разноски:

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът следва да заплати на “Б.Д.” ЕАД направените по ч. гр.д .№ 178/2018 г. по описа на Районен съд – Г. разноски в размер на 75 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300 лв.

В настоящия случай съдът намира, че следва да определи претендираното юрисконсултско възнаграждение от “Б.Д.” ЕАД в размер на 100 лв. за първа инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

 

С оглед изхода на делото ответникът К.М.К. следва да заплати на ищеца “Б.Д.” ЕАД направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 475 лв. и направените във въззивното производство разноски в размер на 187 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И : 

 

ОТМЕНЯ решение № 3/08.01.2019г., постановено по гр.д. № 448/2018г. по описа на Районен съд – гр. Г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.К. ***, ЕГН ********** в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г. при условията на солидарност съществуване на вземанията на “Б.Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** за сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016 г., договорна лихва върху главницата – 51, 26 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., лихва за забава – 15, 43 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., такси и несъдебни разноски – 120 лв., за които е издадена Заповед №115/30.03.2018г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д .№ 178/2018 г. по описа на Районен съд – Г..

 

ОСЪЖДА К.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на “Б.Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** направените по ч. гр.д .№ 178/2018 г. по описа на Районен съд – Г. разноски в размер на 75 лв.

 

ОСЪЖДА К.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на “Б.Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 475 лв. и направените във въззивното производство разноски в размер на 187 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

                                                          

   

                                                                      2.