Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 23.05.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 24.04.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1118 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.” ЕАД против Решение №74/05.02.2019г. по гр.дело №2202/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение на ”Е.” АД П., със седалище и адрес на управление гр.П., ***, представлявано от  ***, ЕИК ***, че Т.В.В., с ЕГН-********** *** не дължи сумата от 113.23 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №1196601934/21.08.2018 г., за периода от 27.08.2016 г. до 03.11.2016 г., 787 кW/h  ел.енергия за обект на потребление гр.К., ** ИТН:2119138. и се осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и за държавна такса.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК е признаване за установено по отношение на "Е." ЕАД, че ищецът Т.В.В., с ЕГН-********** *** не му дължи сумата от 113.23 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №1196601934/21.08.2018 г., за периода от 27.08.2016 г. до 03.11.2016 г., 787 кW/h  ел.енергия за обект на потребление гр.К., ** ИТН:2119138.    

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за имот в гр.К., **. Посочва, че с писмо изх.№7874777-1/21.08.2018 г., „Е.“ ЕАД го уведомило, че на 03.11.2016 г., служители на дружеството демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен номер №012154547, от измервателна точка ИТН-2119138 на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер 1010360201, както и че на основание чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за времето от 68 дни, т.е. за периода от 27.08.2016 г. до 03.11.2016г. Допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия била на стойност 113.23 лв. Ищецът твърди, че не е бил потърсен и информиран за извършената проверка на електромера, нито е присъствал при изготвяне на констативен протокол за същата, като такъв не му бил връчван. Поддържа, че ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия и съответно извършаната корекция била неправомерна

Ответникът оспорва аргументите на ищеца, като счита, че корекцията на сметката му е извършена правомерно и при спазване на законовите изисквания, за което излага съображения в отговора на ИМ.

По въпроса относно наличието на основание за коригиране на сметките на абоната за минал период, въззивният съд съобрази, че съгласно актуалната практика на ВКС, със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Нови ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.13г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. Съответно, доколкото периодът на корекция в процесния случай е след тази дата, то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

Съгласно ал.1 на чл.28 от ОУ на ответника, ЕВН ЕС, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период. Според ал.2 на чл.28, в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

 С изменението на чл.98а, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обаче, за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на абоната при корекция на сметката му за минал период.

В чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, (в сила от 12.07.2012г.) изрично е предвидено, че общите условия на крайния снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3;

б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.

Очевидно е, че законодателят е имал предвид ОУ на крайните снабдители да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно ПИКЕЕ, които е следвало да се приемат след въпросната законова променя от 2012г., т.е. новите ПИКЕЕ, издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ на 12.11.13г.

В чл.28, ал.1 и 2 от общите условия на ответното дружество не е посочено, че в същия е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, както изисква новата разпоредба на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, в сила от 12.07.2012г.), а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва.

Ето защо, съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си задълженията по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ, което води до липса на уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Следва да се отбележи, в допълнение, че според твърденията на ответника, началото на периода от 68 дни назад от датата на техническа проверката, за който е извършена корекцията, а именно – 27.08.2016г., е датата на манипулацията на електромера. По делото обаче няма доказателства, че именно на тази дата е извършена т.нар. „манипулация“ на електромера. В тази връзка, не може да бъде възприет отговора по въпрос 5 в заключението на поисканата от ответника СТЕ, че на 27.08.2016г. е извършена на манипулацията на СТИ, което било видно от извадката на товаровия профил на електромера. Първо, такъв документ по делото няма и второ, нито експертизата, нито ответника посочват как точно се установява от тази извадка, че на въпросната дата е извършена манипулация на електромера. Ето защо, съдът намира, че корекцията е била извършена напълно произволно, в нарушение на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, без да е надлежно установен началния момент на периода на извършването й, т.е. твърдяната дата на манипулация на електромера, което е самостоятелно основание за неправомерността й.

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметките на ищеца, въз основа на която му е начислена сумата от сумата от 113.23 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №1196601934/21.08.2018 г., за периода от 27.08.2016 г. до 03.11.2016 г., 787 кW/h  ел.енергия за обект на потребление гр.К., ** ИТН:2119138 е неправомерна, поради което посочената сума не е дължима от ищеца, което обуславя извод за основателност на предявения срещу ответното дружество отрицателен установителен иск.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод и го е уважил изцяло, обжалваното решение ще бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 350 лв за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №74/05.02.2019г. по гр.дело №2202/2018г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА „Е.”ЕАД със седалище и адрес на управление  гр. П., **, ЕИК *** да заплати на Т.В.В., с ЕГН-********** *** разноските пред настоящата инстанция от 350 лв за адв. хонорар.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „Е.”ЕАД по следната банкова сметка  ***:

IBAN:***.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

                                                                    

      

 

           2.